5 неща, които научихме от Уимбълдън

Третият турнир от Големия Шлем е вече в историята и шампионите са известни, а сега идва времето за равносметка. През последните две седмици се нагледахме на множество исторически постижения, триумфи и падения, но аз по традиция съм спрял акцента си върху точно пет определени неща, а ето кои са точно те:

1. Новак Джокович вече е с превес в битката за величие

Световният номер едно се изравни по брой титли от Шлема с големите си конкуренти Рафаел Надал и Роджър Федерер, но сякаш именно той е в позицията да бъде определян за най-велик измежду тримата. Джокович е единственият от тях, който е печелил всички "мейджър" надпревари поне по два пъти, а освен това може да се похвали със същото постижение и при участията си на сериите "Мастърс". Ноле освен това е печелил последователно четирите Шлема, само че не в рамките на една и съща година.

Тези рекорди са химера за другите двама членове на Голямата тройка, които са търпели неведнъж поражения от балканеца на любимите си турнири, визирайки Уимбълдън и Ролан Гарос. Ноле трябваше да се състезава в една от най-конкурентните ери в тениса, докато немалка част от сериозните успехи на Маестрото са постигнати преди пика на Голямата тройка. Надал пък е спечелил болшинството си от титли в Париж, така че сякаш 20-ицата на Джокович тежи повече от другите две еднакви цифри.

2. Младите просто не знаят как да играят на трева

Очакванията към Стефанос Циципас за Уимбълдън не бяха никак малки, след като той достигна до финала на Ролан Гарос и остана изключително близо до победа над Новак Джокович. Гъркът сам каза, че вече се чувства почти на едно ниво със световния номер едно и вярва в шансове си да го детронира в Лондон, заявявайки, че има всичко необходимо да се представи силно на тревата.

Опитът обаче е това, което се явява пречка за всички млади състезатели на специфичната настилка. Кратките сезони върху това покритие са сериозен проблем за тях, защото нямат толкова голям брой мачове при подобни условия през кариерата си и винаги могат да бъдат надхитрени от някой опитен играч. Така Стефанос трябваше да напусне британската столица още в самото начало, а историята не беше много по-различна със Саша Зверев и Даниил Медведев.

Въпросните тенисисти разполагат с качествата да са заплаха на "свещената трева", тъй като разполагат с отлични сервиси и плоски удари, които са сериозно предимство на такива кортове. Донякъде можем да отдадем техните проблеми с липсата на достатъчна вариация в игровия им план, което важи най-вече за Зверев, и тези слабости се превръщат в удобна мишена за експлоатация.

Хуберт Хуркач е живото потвърждение на думите ми, защото постоянно променяше темпото на игра и точно неговата вариация се оказа непреодолимо препятствие за Медведев.

3. Времето на Роджър Федерер изтича

Бившият номер едно постоянно обясняваше как Уимбълдън е голямата му цел и пораженията досега напълно влизат в неговия план. Действително няма как да сметнем достигането му до четвъртфиналите за провал и е истина, че Маестрото все още не е изиграл достатъчно количество мачове, но се виждат притеснителни белези.

Придвижването на 20-кратния шампион от Шлема е значително влошено, като той непрестанно закъснява за ударите си, докато сервисът му далеч вече не е онова неотразимо оръжие от близкото минало. Загубата от Хуркач дойде по повече от категоричен начин и швейцарецът се сблъска с тежката реалност, в която се вижда, че вече младите нямат страх да се съревновават с него и почти всеки член на топ 20 в момента е готов да го победи.

Не вярвам тялото на Федерер някога повече да е способно да издържи на натоварването на пълен турнир от Големия шлем и по-скоро възприемам скорошните му изяви за лебедова песен, отколкото за ренесанс, какъвто беше случаят през 2017-а година. Несъмнено възможностите на ветерана ще му позволят да печели двубои, но не и трофеи.

4. Ашли Барти е най-близкото явление до доминант в WTA

Дамският Тур се е превърнал в една своеобразна рулетка през последните години и се нагледахме на най-различни шампионки. Категорично мога да кажа, че не смятам победителката от Уимбълдън за временно явление и Аш Барти тепърва ще пише история в спорта. Австралийката разполага с най-богатия арсенал измежду колежките си и доказа своето постоянство през целия сезон, в който е убедителен лидер по завоювани точки.

Контузиите спряха водачката в ранглиста на първите два Шлема, само че тук най-после можеше да разгърне играта си и доказа моментното си надмощие. Отново почти всички състезателки от топ 10 отпаднаха още в първата седмица, което вече се е превърнало в обичайна картинка, ала Ашли рядко допуска изненади и това ме кара да мисля, че най-после действително можем да имаме нов доминант в WTA.

5. Григор Димитров направи крачка в правилната посока

Първата ни ракета се завърна на корта за пръв път от злополучното му участие в Париж, когато травма в кръста спря Гришо в първия кръг. Сега самият той сподели колко добре се чувства физически и наблегна на задоволството си от изминалия тренировъчен процес. Думите на Григор до известна степен се пренесоха в неговите изяви, тъй като отпадането във втори кръг наглед е разочарование, но загубата дойде срещу непредсказуемия Александър Бублик, който може да победи всеки в даден ден и всъщност Димитров имаше огромен набор от шансове в хода на сблъсъка.

Ясно е, че родният ни представител все още е далеч от върховата си форма, но хасковлията неколкократно заяви как според него тепърва му предстои завръщане към оптималната му кондиция, а за целта просто трябват повече мачове. Григор е заявил цели три поредни надпревари преди началото на кулминацията в американското турне, така че би трябвало да го видим в една съвсем друга светлина по време на US Open.