Давид Налбандиян винаги е бил известен с невероятната си техика и талант, ала сякаш така и не успя да разгърне напълно потенциала си. Налбандиян завоюва 11 АТП титли през своята кариера и достигна до номер 3 в световната ранглиста, като победата му над Роджър Федерер във финала на заключителния Мастърс в Шанхай, категорично си остава най-ценното му постижение.



Арженитинецът сподели част от причините, които са го спрели по пътя му към по-големи успехи, в интервю за ESPN.

"Реших да остана в Аржентина, което сякаш беше грешка. За южноамериканците е много трудно да се съобразяват с календара в Тура, защото почти всички турнири са в Европа или Северна Америка. Живеех далеч от най-добрите тенис центрове и трябваше да пътувам далеч повече от другите момчета между надпреварите. За да бъдеш номер 1 в света, то трябва да се устроиш именно в тази част на света, където има повече турнири и елитни академии. Имал съм възможност да се установя в Монте Карло, само че отказах. Не можех да направя това лишение, защото бяха привързан към моята родина."



"Друг важен фактор е намирането на правилния треньор. Разговорите винаги започват с това дали, ако правиш съответните неща, то успехът ти ще бъде гарантиран. Истината е,че никога няма гаранции. Трябва да приемеш визията на отсрещния човек за живота и играта, надявайки се най-доброто тепърва да предстои. Винаги съм имал спорове с моите наставници за тренировъчния процес. Не исках да прекаляваме със занятията, за да бъда ментално свеж по време на двубоите".

Налбандиян за момента е единственият тенисист от Аржентина, който успява да играе полуфинал на всички надпревари от Големия Шлем, като дори се класира за финала на Уимбълдън през 2002 г., когато губи от Лейтън Хюит в три сета. Любопитна подробност е, че това се явява първо участие в тревен турнир за южнамериканеца на професионално ниво.



 

 

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове