Григор изпраща нулева година

от в 03:35 на 15.10.2018
Таня Стефанова

2018-а няма да остане като годината на Григор Димитров. Прогнозата, която направих през ноември 2017-а, се оказа напълно погрешна. Прогресът на българската мегазвезда секна изведнъж и той стремително се спуска надолу през целия сезон. В живота паденията могат донякъде да се прикрият, в спорта е невъзможно. Гришо определено не е същият и това е видно с просто око.

Заслужава си обаче да се направи сериозен анализ защо се стигна до тези нулеви 10 месеца. Нещо, което по патриотични причини многобройните тенис разбирачи не правят или се правят на ударени, че не се случва. Огромният талант на Григор бе констатиран надлежно преди 10 години и се влезе в режим на очакване на реализация. Естествено, в тениса най-големият връх се нарича спечелване на един от четирите турнира от Големия шлем. На възраст около и дори под 20 години са успявали една дузина тенисисти. Гуруто на тениса Матс Виландер, който е основният капацитет, го направи, преди да навърши 18. В един момент походът на Гришо към върха изглеждаше обречен на успех. Епичният полуфинал на Уимбълдън през 2014-а срещу Новак Джокович доближи мечтата максимално близо до осъществяване. В онзи невероятен трилър, завършил с два поредни тайбрека, играта на Димитров бе на нивото на бъдещ победител. И само опитът и уникалната мъдрост на Ноле му позволиха да стигне с танталови мъки до победата. След това той взе и финала срещу Роджър Федерер. Но пък Григор точно тогава стана претендент номер едно за наследник на великото трио (Федерер, Надал, Джокович). Предимството на годините рано или късно трябваше да го катапултира на върха. Свалянето на тримата крале обаче се оказа досега непосилна задача.

Но макар и в неравноделен ритъм, походът на Димитров продължи. До 2017 година, когато отново стигна до "моста към Еверест" и отново загуби епичен петсетов полуфинал в Австралия, този път срещу Рафа Надал. Драмата и в онзи мач бе пълна, почти през цялото време възможността за първи финал стоеше открита, но по-голямата мотивация на испанеца се оказа най-важният фактор. Но през 2017-а Григор спечели турнира в Синсинати и след това през ноември и заключителното шоу в Лондон. Две постижения, които не се равняват на един Шлем, но са достатъчно авторитетни. С малката подробност, че носят и много пари. Така заживяхме с усещането, че легализацията с Шлем е само въпрос на месеци. Дори на няколко седмици, защото Григор отиде в Мелбърн едва ли не като фаворит номер едно. И там дойде първото огромно разочарование. След като от пътя до финала му бе премахнат Рафа Надал, а Федерер бе в другия поток, Димитров взе, че изненадващо загуби от Кайл Едмънд. И с това стартира поредицата от много последователни изненадващи отпадания. Само в Шлема от Вердаско в Париж в трети кръг след три сета. И в първи кръг на Уимбълдън и US Open от Стан Вавринка. Така огромното предимство от високото позициониране в ранглистата бе пропиляно по възможно най-неудачния начин. Това е най-лошият рекорд от 2013-а насам, когато пак Димитров отпадна на два турнира в Шлема още в първи кръг.

Кризата е видима и неоспорима. Интересни са причините, довели до нея. Те са доста, но никой не се наема да направи фундаментален анализ. Без съмнение, няма как без основна вина за случващото се да не е треньорът Дани Валверду. Да, през миналия сезон прогресът в резултатите се дължеше на венецуелеца, но през този и регресът трябва също да му бъде приписан. А регресът дойде точно от прогреса. Защото Валверду смени чипа на Григор. От ярък, атрактивен и красив тенис Григор премина към прагматизъм при Валверду. Това донесе успех в Лондон, когато Димитров спечели 16 поредни дефанзивни точки срещу Гофен, но дори триумфът не можа да прикрие лекото разочарование, че финалът не бе спечелен с достатъчно финес. И че това не е играта на наследника на Федерер. Но, както се казва, победителите не ги съдят. Нулевата 2018-а обаче категорично показва, че вижданията на Валверду и манталитетът на Димитров рязко се разминават. Вероятно българинът не може да проявява последователност, която треньорът изисква. А и да си го кажем направо, интелектът и вътрешните емоции на Гришо не са като на Ноле. Хасковлията не може да бъде безгрешен и много трудно се владее при големите точки, както го прави сърбинът. Но не случайно Димитров не е сравняван с Джокович, а с Федерер. И именно в орбитата на Роджър трябва да бъде върнат от следващия му треньор.

Долу-горе се изясниха и психологическите причини за пропадането. Специалистите твърдят, че той не може да играе успешно във формат 3 от 5 и резултатите го показват. Трудно може да се намери спечелен мач с 3:2 в цялата досегашна кариера на Димитров. Другата основна игрова слабост на Гришо е липсата на добър бекхенд. Нещо, което също се подчертава от всички мастити специалисти. Ударите с една ръка при него не са така ефикасни, както при Федерер. И няма напредък в това отношение. Но като цяло арсеналът на Димитров е на световно ниво и няма елемент, който да го натиска надолу и да го прави аутсайдер. Никога не е губил по технически причини, винаги това става заради липса на психическа устойчивост.

Годината мина, важно е как ще се стигне до коренна или пълна промяна. Защото е ясно, че 2019-а може да се развие само в два варианта. Първият е стремително спускане още по-надолу и вегетация около 20-30 място, което е равнозначно на положението му през 2012. През последния сезон пробиха много млади таланти, които са готови да го изядат. А той става на 28 години и вече не минава за младеж, макар и силно да младее. Новата вълна е способна да го помете и да го изпрати на бунището на историята. Отделно все още в тура са тримата крале плюс техния антураж от Чилич, Дел Потро, Вавринка, Андерсън, Иснър, Цонга, все стари кучета, които не пускат никаква аванта. Димитров е някъде по средата с такива като Гофен, Тийм, Кареньо Буста, Раонич и трябва да си проправя отново път нагоре. Предимство е, че не е излизал от Тура заради контузия и общо взето игровият ритъм, макар и негативен, е налице. И през 2019-а ще започне като високо поставен и това ще му дава възможност да получава леки препятствия в първите кръгове. При всички положения баланс от 23 победи и 17 загуби е неприемлив, както стана през 2018 година.

Забравих за мечтата за титла от Големия шлем. Ами тя изглежда днес като пълна химера. Но кой знае - в света на тениса съществуват много фактори и все още продължаваме да вярваме. Както е казал мъдрият народ: "Що е време, все е пред нас!".

Жаклин Михайлов, в. "Тема спорт"

Оцени тази статия:
Григор изпраща нулева година Таня Стефанова
Теми:  
григор димитров | жаклин михайлов | тенис | тенис блог

Коментари

Още по темата

Следвайте ни в Facebook