Всичко е добре, когато свършва добре

от в 17:28 на 21.12.2016
Tennis.bg

С наближаването на края на годината настъпва време и за равносметка. През изминалите 12 месеца водещите ни тенисисти, които по традиция поемат основната част от вниманието, изживяха множество емоционални моменти. Григор Димитров и Цветана Пиронкова преминаха през запомнящи се етапи от кариерата и живота си, като и двамата приключват 2016-а доволни от свършената работа. Може би не е случайно, че попаднаха едновременно в Топ 10 на "Спортист на годината", което също малко или много отразява стореното от тях. Но за да погледнем по-задълбочено към тяхното представяне, ще разгледаме поотделно сезона при мъжете и жените.

Трудно начало с позитивен финал
Стартът на 2016-а не предвещаваше толкова много лъкатушене за Григор Димитров през останалата част от годината. Под ръководството на франко Давин българинът постигна финал в Сидни, където изпусна трофея в епичен двубой с Виктор Троицки, допускайки да бъде пробит в края на третия сет, а след това и в тайбрека не успя да се възползва от възможностите си да грабне трофея. В Откритото първенство на Австралия пък имаше малшанса да се падне в един поток с Роджър Федерер, който го отстрани още в третия кръг.

Дотук добре, но може би не толкова Григор, колкото хората от обкръжението му допуснаха сериозна грешка, най-вече към българската публика. Ранното отпадане в Мелбърн бе предпоставка Димитров да вземе специална покана и да играе в историческия за страната ни турнир от ниво АТР 250 в "Арена Армеец". Не е тайна, че надпреварата се организира с основната идея именно първата ни ракета да играе там. Показателно бе, че след като той категорично отказа тази възможност, и трибуните останаха празни. Защото хората не се вълнуват толкова от тенисистите между 10-то и 50-то място, колкото от водещите имена. Или искат най-доброто, или поне да видят максимално българско участие, начело със своя любимец.

Уви, Григор не осъзна навреме този факт, а оттук тръгнаха и големите неприятности за него. Освен че получи сериозни, при това основателни критики за неучастието си, към това бяха гарнирани и серия от неочаквани резултати. Най-добрият ни тенисист трудно сдържаше нервите си, а успехите бързо бяха засенчени с тежки провали. Идеален пример бе победата над Анди Мъри в Маями, последвана от изненадващо поражение на финала в Истанбул от Диего Шварцман (№87). В този мач българинът пропиля няколко отлични шанса, преди да изяде "геврек" в третия сет, гарниран с три поредни счупени ракети... За капак той отказа да играе и за купа "Дейвис" в битката за оставане във второто ниво на евро-африканската зона, където паднахме от Тунис. За сравнение за домакините участие взе Малек Джазири.

Последваха 6 поредни поражения - нещо, което не се бе случвало в кариерата на Григор от момента, в който успя да пробие сред водещите 100 в ранглистата. Логично дойде и сривът в класацията до №40 и обявяването на раздялата с Давин след 8 месеца съвместна работа. Поредният треньор вече бе в историята, а с този ход дойдоха и надеждите, че лошата серия ще намери своя край.

На мостика застана младият венецуелец Дани Валверду. Той дебютира като наставник на Димитров в Торонто, където, макар и все още колеблив, българинът достигна до 1/4-финалите. Всичко това непосредствено преди Рио, а хасковлията тръгна към втората си Олимпиада с надежда, че вече влиза в правия път. Уви, там жребият го прати на Марин Чилич и последва ранно отпадане, гарнирано с неуважително поведение към медиите, за които Димитров не намери време да говори, явно ядосан от представянето си.

Оттук до края на сезона обаче Григор сякаш влезе в друго русло. Последва серия от успешни резултати, а черешката на тортата бе финалът в Пекин. По пътя към двубоя за титлата първата ни ракета най-накрая намери път към победата над Рафаел Надал. Нещо повече, той игра изключително убедително и не остави сет на испанеца, по това време все още №4 в света, финалът с Мъри бе загубен, но индикациите за силно представяне през 2017-а са налице. В комбинация към всичко това влиза и потвърждението, че Григор ще играе в София през февруари, което е показател, че всеки бърка, но по-важно е да си вземе поука и да не повтаря грешката си.

Париж, ти мой втори Лондон
Едно "избухване" може да гарнира цял един сезон. Цветана Пиронкова не направи най-добрата си година, що се касае до постоянство и качествена игра. Но за сметка на това успя да напипа верния ритъм в рамките на 3 седмици, което се оказа напълно достатъчно, за да може пловдивчанката отново да завърши годината с усмивка.

Сезонът започна много трудно за първата ни ракета, която след серия от неуспешни резултати и лоши турнири за първи път от 2010-а напусна Топ 100 на световната ранглиста. Тя се срина до №107, което отново даде повод за коментари относно нуждата да промени нещо в играта си и да потърси нов треньор, различен от баща й Кирил. Точно когато никой не очакваше обаче, Цвети нанесе своя удар.

Макар вече да сме свикнали Пиронкова да прави по един много силен турнир на сезон, който да й държи през цялата година, малцина бяха тези, които смятаха, че тя ще успее да пробие на "Ролан Гарос". Пловдивчанката обаче превърна Париж в своя втори Лондон и показа, че не само на Уимбълдън може да регистрира сериозни постижения. Направи го по впечатляващ начин, елиминирайки в първите три кръга две от представителките на Топ 25, при това без да загуби сет. На пътя й се озова втората в ранглистата Агниешка Радванска и прогнозите бяха, че Цвети се е представила добре, но едва ли ще успее и срещу най-добрата защитна тенисистка на Тура. Тя обаче опроверга и тези мнения, заличавайки сет пасив, и с много мощна и атакуваща игра си проправи път към 1/4-финалите.

Саманта Стосър сложи край на приказката, но успехът вече бе факт. Две седмици по-късно дойде и 1/4-финал на силния турнир в Бирмингам, подготвителен за Уимбълдън. Уви, втори подвиг в рамките на един сезон се оказа непосилен за Цвети, но тя вече бе изпълнила своята програма. Подобно на Григор и Пиронкова напусна Рио през задния изход. Остана лек горчив привкус от информацията, че на държавни разноски за Бразилия е пътувал и годеникът на Цвети - Михаил, който бе записан като неин треньор, макар самата тя да е признавала, че лично го е учила на тенис. Но предвид сватбата, която двамата вдигнаха няколко седмици по-рано, по-скоро да кажем "Честито на младоженците".

Навлиза млада и амбициозна вълна
Да се говори за следващ Григор Димитров в мъжкия ни тенис все още изглежда малко несериозно. Но ако не друго, то България може да има сьвсем скоро още един тенисист, който да попада в основната схема на турнирите от Големия шлем. Дали ще се развие още повече, е въпрос на лична амбиция и професионален подход. Става Въпрос за 19-годишния Александър Лазаров. Той започна 2016-а, без дори да е част от ранглистата на АТР. Роден в САЩ, талантът избира да играе за България, като вече се утвърди като четвърта ракета на страната, заемайки в края на сезона 599-о място. Лазаров има потенциал да продължи да върви нагоре в йерархията и заедно с Мико Кузманов и Александър Лазов да оформят добър отбор за купа "Дейвис".

Както обикновено, при дамите имаме значително по-голям брой момичета, които с добри изяви да гравитират около Топ 100. Сред тях Вече е и Виктория Томова. На 21 години тя ще завърши сезона под №155, но голямата й цел е да попада директно през следващата 2017-а в основната схема на турнирите от Големия шлем. Столичанката дори гледа още по-далеч, търсейки пробив до Топ 10 на ранглистата. Амбиция, която все още изглежда малко вероятно да бъде осъществена, но пък по-добре високи цели, отколкото никакви.

Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"

Оцени тази статия:
Всичко е добре, когато свършва добре Tennis.bg
Теми:  
григор димитров | тенис | цветана пиронкова

Коментари

Още по темата


Следвайте ни в Facebook