Защо Федерер не се контузва

Сезонът в мъжкия тенис беше фантастичен за Григор Димитров, но не и за голяма част от водещите играчи. Бившите №1 в света Анди Мъри (Великобритания), Новак Джокович (Сърбия), както и носителят на 3 титли от Големия шлем Стан Вавринка (Швейцария) не са играли след „Уимбълдън“. Звездите от топ 10 Милош Раонич (Канада) и Кей Нишикори (Япония) пък се отказаха по време на сезона на твърди кортове в Северна Америка в края на лятото. Всички те се борят с травми. Докато първите трима вече прехвърлиха 30 години, то Раонич и Нишикори доскоро минаваха за млади надежди. Рафаел Надал пък се добра с много мъки до АТР финалите в Лондон, но се отказа след първия си мач с Давид Гофен (Белгия). Испанецът така и не успя да превъзмогне болките в коляното.

На този фон изглежда изненадващо, че най-възрастният сред големите играчи - Роджър Федерер успя да се опази от сериозни травми и да завърши сезона. Маестрото е на 36 и смята, че големият брой контузии се дължи на напредващата възраст на тенисистите в елита.

„Голяма част от момчетата вече минаха 30 - казва Федерер. - Преди време на тези години повечето тенисисти се отказваха. Спомнете си Едберг, Сампрас. Тогава на 29 или 32 човек вече виждаше края на кариерата си, а сега медиите очакват всички да играят до 36. Но когато един играч стане на 31 и се контузи, си казва: „Как е възможно да се завърна?“ Маестрото има собствена версия на какво се дължи епидемията от контузии сред останалите асове. Той е минал през много епохи в тениса и помни времената, когато топките бяха по-леки, тренировките по-кратки и спокойни, а кортовете по-щадящи ставите.

„При Анди и Новак може би причината е възрастта, а при Нишикори и Раонич китките - смята Рождър. - Не знам дали подобно нещо може да се получи от прекалено много тренировки и мачове, особено ако става въпрос за ръката, с която не играеш. Аз никога не съм имал подобен проблем, може би защото удрям бекхенд с една ръка. Но са ми казвали, че китката отива в много неудобна позиция, когато трябва да помага на другата ръка при обратен удар.“

Това е добра новина за Григор Димитров, който също като идола си изпълнява бекхенд с една ръка. Позабравеният удар се завръща в елита в негово лице, както и в лицето на австриеца Доминик Тийм, вече 5-и в света.

За разлика от повечето си колеги Федерер не отдавна голямо значение на продължителността на сезона. Турнирите започват веднага след Нова година и приключват в късния ноември. Така играчите имат много малко време за почивка и възстановяване.

„Но сезонът е такъв вече много години - опонира Маестрото. - С времето човек просто трябва да нагласи графика си така, че да отговаря на възможностите му. Но някои момчета се хвърлят да играят навсякъде, където могат и го правят 15 години поред. В един момент буквално се чупят и им трябва огромна пауза, след което започват отначало.“

Федерер също имаше проблеми тази есен. Той пропусна доста турнири, като обясни, че решението му е превантивно. От години Маестрото се оплаква от болки в гърба, а по време на АТР финалите специалистите отбелязаха, че швейцарецът изобщо не тренира между мачовете. Това доведе до съмнения дали Роджър е бил на най-високото си ниво при загубата от Гофен на полуфинала в Лондон. Но повечето го отдадоха на стремеж да не поема никакви рискове извън абсолютно наложителните.

Федерер признава, че почти всичко, което прави извън корта, а и голяма част от начинът му на игра, е основан на тази цел.

„Знам, че играта ми няма да се влоши драстично, ако в един определен ден реша да си почивам, вместо да тренирам - казва той. - Всъщност е много приятно, че мога да си го позволя и при това да запазя увереност в уменията си. В момента наистина тренирам много по-малко, отколкото преди. Но пък разчитам на качеството. Знам, че всяка тренировка има значение.“

Със същата превантивна цел Маестрото е пренастроил и приоритети си, както по време на мач, така и в дългосрочен план.

„Когато водя в резултата е по-лесно, но за да наваксвам се нужни много усилия - признава ветеранът. - В един момент може да хвърлиш прекалено много усилия за една точка, а в следващия да останеш прекалено пасивен и да загубиш две. Но винаги съм склонен да се вслушам в тялото си. Колкото до първото място в ранглистата, вече не го преследвам. Ако се случи, добре, но да си го поставя за цел означава да направя програмата си прекалено тежка. Нямам нужда от това, искам само да се запазя от контузии."

"Труд"