Не знам как се описва сбъдването на най-съкровената мечта, но ще дам всичко от себе си, за да го пресъздам подобаващо.

Не бяхме гледали тенис от горе-долу 4 месеца, затова обявяването на демонстративното балканско турне, организирано от Джокович, предизвика истински фурор в цял свят, а още повече в страните от Балканите. Гледала съм Григор на живо веднъж на турнира в София през 2017, но от голяма дистанция. Следователно, веднага щом разбрах, че нашето момче ще вземе участие в надпреварата в Белград, бях страшно устремена да намеря билети. Поради огромния интерес за турнира, малкия капацитет на стадиона и милионите хора, готови на всичко, за да се доберат до ценните хартийки, сдобиването с тях за мен беше истинско предизвикателство и зависех 99% на късмета си,  който за първи път не ме предаде.



След едно здраво виртуално ,,избиване" по някакъв начин закупих три билета за мен и нашите, макар и да бяхме в различни сектори. Тикетите бяха за мачовете в неделя, а ние бяхме решили да отидем в Белград в събота и да си тръгнем в понеделник с цел да имаме повече време за разглеждане.

И така оставащите дни до старта на надпреварата минаваха изключително бавно, докато не дойде събота и трябваше да тръгнем към сръбската столица. На границата нямахме проблеми, настанихме се в хотела и отидохме да разгледаме комплекса, за да не се лутаме излишно на следващия ден.



В неделя обаче аз- изключително щастлива, нервна, развълнувана и обзета от всякакви други хубави емоции, напълно забравям, че бях говорила с една жена, достатъчно мила и дружелюбна да ме предупреди, че металдетектора в комплекса не позволява внасяне на монети и никакви други метални предмети. Спасението ни отново беше нетърпението ми, поради което бяхме отишли в комплекса около час и половина преди старта на каквито и да било мачове, та връщането до хотела, за да оставим досадното количество монети, не беше от голямо значение.

Отидохме по местата си в 13ч. , като на билетите беше опоменато, че сблъсъците започват именно тогава. Уви, по това време имаше тренировки на централния корт под лъчите на страшно изгарящото слънце. Аз- вече уморена чисто психически и физически, изгубила надежда, че ще мерна Григор преди мача му с Тийм, се примирих със съдбата си и се наслаждавах максимално на тренировките на Саша, Доминик и Ноле. Джокович беше изключително земен, приятелски настроен и изобщо се държеше много ,,домакински" към всеки, направил си труда да посети турнира.

 

Първият мач приключи бързо, поради отказването на Лайович след първия сет. С нашите отидохме при бара извън корта, за да отпочинем от адската жега, която беше на корта. Те останаха там, а аз се върнах на стадиона малко след това, за да изгледам и втория мач- отново сблъсък на домакините (точно тук идва и кулминацията). По време на втория сет на сблъсъка, баща ми дойде при мен и ми каза, че са видяли корта, където тренира Гришо.



Чувайки това, веднага станах, събрах си нещата и излетях от корта със скоростта на светлината. Оказа се, че Григор тренира на игрище, близо до мястото, където бяхме седяли по-рано. Естествено кортовете бяха оградени с високи мрежи, но за мое щастие имаше и фонтан, на който се качихме, за да изгледаме тренировката. Само при гледката очите ми се наляха със сълзи и вече нито ме вълнуваше температурата, нито мача на Зверев и Джокович, който вече беше започнал.



Всичко, което ме интересуваше беше Григор и как да стигна до него. В момента, в който тръгна да сяда да почива, с жената до мен изкрещяхме бурно ,,Гришоо", при което той се обърна, помаха и ми се усмихна по най-съкровения и чист възможен начин. Това беше и моментът, в който се разплаках и не успях да спра сълзите си чак до края на мача му с Тийм (разказвайки това, ефектът е абсолютно същия).



След края на тренировката му имаше голяма тълпа българи до мрежата от другата страна, които не бяха гледали предишните два мача, а тъкмо влизаха, като именно и затова бяха от тази страна на комплекса. Те се сдобиха и с автографи, и със снимки. Когато поисках да отида и аз там обаче, организаторите ми съобщиха, че ако сега изляза после няма да мога да се върна, което не ме устройваше по никакъв начин, тъй като щях да изпусна мача му с Тийм.

Преглътнах разочарованието и сълзите си, сетих се за небрежното помахване и усмивката му от негова страна и отидох да догледам останалото от мача между Ноле и Саша. Безсмислено е да казвам колко земен и великолепен човек е Григор, винаги успяващ да отдели време за феновете си, с огромно сърце и невероятни качества като играч, тъй като това на всички ни е ясно.

 

Когато стъпи на корта, всички нададоха бурни възгласи и огромни овации за нашето момче, предизвиквайки усмивката му. За моя огромна изненада обаче публиката изглеждаше да подкрепя повече световния №3- Доминик Тийм. С течение на развитието на мача Григор спечели симпатиите на всички зрители, които бяха омагьосани от магията, която той пресъздаваше на корта с виртуозните си отигравания и забавните подмятания между него и Тийм.



Да, всички знаем какъв беше залогът на мача и неговия завършек. Въпреки всичко, Григор показа тенис на световно ниво без значение, че загуби частите след два тайбрека. Тук искам само да напомня, че през по-голямата част от пандемията Григор се готвеше върху хард корт, а всички знаем качествата на Тийм върху клея (и не само, разбира се). Двамата се забавляваха искрено, подхвърляха си забавни реплики, дадоха шоу на зрителите и припомниха удовлетворението и красотата на тази невероятна игра, които толкова ни липсваха през последните четири месеца.



Ноле организира невероятно събитие, като дари всички тенис фенове с така жадуваното вълнение и даде старт на подновяването на сезона, макар и бавно и постепенно. На мен лично ми подари един страшно емоционален уикенд и независимо от критиките, които отнесе, никой не може да отрече глобалния интерес и успеха, който този турнир привлече след себе си.

Аз си тръгнах от Белград заредена с неописуеми емоции, интересен тен, придобит от централния корт, спомени, които никога няма да позволя да изчезнат, като всеки път, когато си припомня усмивката на Григор от тази тренировка просто се разплаквам- ефект от Гришоманията. Пожелавам на всеки, който получи възможността да присъства на турнира, да се докосне до тръпката и окриляващото чувство на пълноценност, което е гарантирано.



 

 

Форум - Дискусия на живо