Мнозина специалисти определят Новак Джокович за най-добрия тенисист на всички времена. Безграничната непримиримост и воля за победа на сръбската суперзвезда, донесли му редица смайващи успехи в ,,златната ера" на тениса, са само част от цялостната рецепта, която Ноле усъвършенства, за да се превърне в безспорния играч на изминалото десетилетие. Но как точно белградчанинът се превърна в тоталния доминатор на спорта през последните години? Как от сянката на Федерер и Надал се показа момчето от Сърбия, което сложи точка на двустранното господство на ,,Двамата големи" в тура? Как се образува модерното понятие ,,Голямата тройка" в света на тениса? Как Новак Джокович започна да преследва историята?

Шампионският манталитет на Джокович:

На Новак му се е наложило да порасне от ранна детска възраст. Роден на 22 май 1987 г. в Белград, тогавашна Югославия, Ноле се е оказал съвременник на ужасяващите бомбардировки от страна на НАТО над родния му град. Така семейството на Джокович е било принудено да потърси убежище в близката планина Копаоник, където семейството на Новак е притежавало малък ресторант за бързо хранене. Там още от 4-годишен сърбинът е карал ски, като Джокович неведнъж е посочвал ските като основния принос за изумителната си гъвкавост и способността си да се плъзга по феноменален начин дори на най-твърдите настилки.

Новак е бил принуден да види най-страшното от много малък. Множество негови сънародници са загивали от смъртоносните бомбардировки, но вместо да се изплаши, световният номер едно още от малък си е казал: ,,Това, което не ме убива, ме прави по-силен!" Това е накарало младият бaлкaнец да оцени всичко, което е имал, като се подозира, че именно това е направило сърбина толкова земен и благосклонен човек. Семейството му - баща му Сърджан и майка му Дияна, пък влагат всичките си средства и цялата си подкрепа, за да възпроизведат бъдещ шампион.

Потенциалът на Новак е забелязан бързо от първата му треньорка - Йелена Генчич, която казва: ,,Това е най-големият талант, който съм виждала, от Моника Селеш насам". Популярността на малкия Ноле бързо се разраства, като на седем години Джокович гостува в предаване по телевизията, където дръзко заявява, че целта му е да стане номер едно в света. Кой да предположи, че това ще стане реалност само след 17 години...

https://www.youtube.com/watch?v=tdOS0zCsJsg

Ранната кариера на Ноле:

През 2003 г. , на 15-годишна възраст, Джокович официално става професионален тенисист. До 2005 г. той участва по Фючърси и Чаланджъри, като общо спечелва по три от двата типа надпревари. През това време Новак често взима участие в квалификациите за най-големите турнири. През 2006 г. Джокович достига до първия си четвъртфинал на турнир от Големия шлем, на Ролан Гарос, което помага на Ноле да пробие в световния топ 40, бидейки едва на 19. Именно от тази година дългогодишният му треньор Мариан Вайда се присъединява към екипа на перспективния сърбин.

https://twitter.com/atptour/status/1238839982049103872?s=20

Именно тогава все повече се забелязва масивният потенциал на бъдещата суперзвезда на тениса, като британската тенис асоциация предлага на Новак голяма сума пари, за да играе под флага на Обединеното Кралство. 19-годишният сърбин обаче бързо отхвърля предложението, като три години по-късно, през октомври 2009 г., той споделя:

,,Нямах толкова голяма нужда от парите, които ми предлагаха. Вече сам си изкарвах достатъчно за себе си и за треньора си, и си казах ,,Защо по дяволите?", аз съм сърбин, горд съм да бъда сърбин, не искам да развалям това само защото някоя друга държава предлага по-добри условия. Ако се бях съгласил да играя за Великобритания, разбира се, щях да давам всичко от себе си, както го правя за своята държава, но дълбоко вътре никога нямаше да чувствам, че принадлежа там. Аз бях този, който взе решението." 



Лоялността и извисената ценностна система на Ноле е още едно парче към пъзела, образуващ колкото голям шампион, толкова и cтойноcтен човек.

Надал предупреди за възхода на Ноле още през 2010 г.

Макар и загатнал за своя потенциал от рано, до 2010 г. включително Джокович сякаш бе постоянен подгласник на двамата големи в света на тениса - Роджър Федерер и Рафаел Надал. Ноле даваше отпор през тези времена на ,,Федал" в повечето мачове, но сблъсъците на най-големите надпревари биваха доминирани именно от Рафа и Роджър.

Въпреки това повечето колеги на Новaк още оттогава гледаха на него като бъдеща огромна заплаха. Точно това е описал и Рафаел Надал в биографичната си книга, написана през 2010 г., след като ,,Матадора" завършва годината под номер едно в света и с три завоювани титли от Големия шлем за сезона. Манакорецът споменава Джокович на няколко пъти в книгата си, като още оттогава се забелязва огромният респект, който Рафа демонстрира към съперника си.

Испанецът посвещава откъс от автобиографията си точно на гореспоменатия четвъртфинал през 2006 г. на Ролан Гарос, когато Надал за пръв път се изправя срещу Джокович на голямата сцена. За тогава Рафа споделя:

,,Достигнах до четвъртфиналите, побеждавайки някои от най-добрите играчи в света, сред които бяха шведът Робин Сьодерлинг, австралиецът Лейтън Хюит, и на четвъртфиналите - Новак Джокович. Година по-млад от мен, Джокович бе великолепен играч, темпераментен, но невероятно талантлив. Тони и аз си бяхме говорили за него и аз го наблюдавах с крайчеца на окото си дотогава, вглеждайки се все повече и повече. Той спринтираше през ранглистата и аз имах силното усещане, че ще ми диша във врата не след дълго, че няма да бъда само аз, ами аз и той срещу Федерер. 



Джокович имаше силен сервис и беше бърз, и издръжлив, и силен - често заслепяваше както от форхенд, така и от бекхенд. Отгоре на всичкото можех да видя, че има големи амбиции и шампионски манталитет. Повече тенисист за твърди кортове, отколкото за клей кортове, той бе достатъчно конкурентоспособен, за да ме затрудни на Ролан Гарос. Спечелих първите два сета 6:4 6:4 и се подготвях за дълга следобедна работа, когато, за негово нещастие, но и за мое щастие, той трябваше да се откаже заради контузия." 

По-нататък в книгата ,,Рафа Надал: Моята история" испанецът разкрива нова случка, свързана с Джокович. Става въпрос за 2008 г., когато Рафа побеждава Федерер на финала на Мастърса в Монте Карло. Тогава Надал е бързал да се прибере вкъщи и е хванал първия полет към Барселона веднага щом се е увенчал с поредната си голяма титла на младини. За тогава манакорецът разкрива:

,,Друг пасажер в самолета ме попита дали имам други сериозни съперници освен Федерер. Не се поколебах със своя отговор. ,,Новак Джокович", казах аз. ,,Той ще ни затруднява много след няколко години." 

Той вече ми създаваше проблеми. Макар че го победих в Индиън Уелс през 2007 г., за да спечеля първия си турнир на американска земя, загубих от него на идния турнир - Мастърса в Маями. След това го победих на полуфиналите на Ролан Гарос и на Уимбълдън, преди да загубя от него на канадския Мастърс, който той спечели. 



Когато се срещнахме година по-късно на Индиан Уелс, през 2008 г., загубих от него, преди да го победя в Хамбург и на Откритото първенство на Франция. Но той вече бе спечелил Голям шлем през яунари, Откритото първенство на Австралия, на 20-годишна възраст. Всички бяха заковали погледите си във Федерер и мен, но и двамата знаехме, че Джокович беше набиращата сила звезда, и че нашата двустранна доминация ще бъде поставена под риск повече от него, отколкото от всеки друг тенисист. 

Смущаващо, той бе и по-млад от мен. Това бе нещо ново. Бях свикнал през целия си живот до този момент както в тениса, така и в младежките футболни лиги в Майорка, да бъда малкото дете, което има смелостта да побеждава по-възрастните. А този по-млад човек вече ме побеждаваше, а дори когато печелех, пак ми правеше живота труден. Федерер най-вероятно би се отказал преди мен, ако предположим, че не претърпя някоя сериозна контузия. Джокович би ме преследвал точно до края на кариерата ми, опитвайки всичко, за да ме изпревари в ранглистата."  

Всичко това показва, че Надал е бил подготвен от сравнително рано за явлението ,,Джокович"... макар че със сигурност дори самият ,,Матадор" не е подозирал какво му е подготвил сръбския му конкурент през 2011 г., когато Ноле еднолично се възкача на трона на световния тенис, побеждавайки Надал в шест поредни финала. В края на годината Рафа заявява, че е бил в най-добрата си форма по време на целия сезон, и че ,,Джокович е бил неговият проблем". През 2012 г. пък Джокович побеждава Надал в седми пореден заключителен сблъсък, този път на финала в Мелбърн, който се превръща и в най-дългия финален мач на турнир от Големия шлем, продължил цели пет часа и 53 минути.



Не само Надал се оказва потърпевш от яростния възход на Джокович обаче. И Федерер бива принуждаван да вкуси от безпрецедентния талант и психическа устойчивост на ,,Джокера". А именно...

Какво събуди ,,страшилището" в Новак Джокович?

Мнозина определят сезон 2011 на Новак Джокович като най-великия в историята на тениса. Сърбинът намира идеалната граница между агресивния тенис и прецизния процентен тенис. Новак отбелязва главоломните 43 поредни победи, оставайки на едва един успех от изравняване на рекорда на легендарния Джон Макенроу от 1984 г. Сърбинът усеща вкуса на загубата за пръв път едва в началото на юни месец, когато мотивиран Роджър Федерер слага точка на чудовищната серия на Ноле.

Но какво точно довежда до създаването на този същински ,,тенис звяр"? Предполага се, че изумителната победа на Джокович над Федерер на полуфинала на US Open през 2010 г. ясно показва на сърбина, че той може да се състезава рамо до рамо с най-великите в спорта. Ситуацията е следната: двамата изиграват изтощителен петсетов сблъсък, а Джокович сервира за оставане в двубоя при 5:4 в полза на швейцареца. Тогава Федерер достига до два поредни мачбола на ретур. Първият ,,Федал" сблъсък на Flushing Meadows е на една точка разстояние. Джокович обаче тогава има други планове за тази среща...



Точно в този момент от страна на сърбина последват два от най-дръзките му удари в рамките на целия двубой; първият мачбол е заличен след невероятен завършващ удар от драйв-воле, а вторият - след също толкова невероятен печеливш удар от форхенд от задната линия. В крайна сметка тогавашният номер три изравнява геймовете, преди да реализира ключов пробив и впоследствие да сложи точка на този легендарен сблъсък след 7:5 в петата част.



На финала Джокович щеше да се изправи за пореден път срещу Рафаел Надал, който съумява да спечели заключителният сблъсък в четири сета, като испанецът споменава и за този случай в книгата си:

,,Силен и намиращ се във форма Джокович беше страховит опонент. Нашият мач нямаше същата аура, каквато щеше да има поредния мач ,,Федерер-Надал", от гледна точка на публиката, но за мен предизвикателството беше достатъчно притеснително. Той е много завършен играч - по-завършен от мен - и няма някакви очевидни слаби места, а на твърди кортове, каквито са тези на Flushing Meadows, той ме побеждаваше повече пъти, отколкото аз го бях побеждавал. 



Неговите най-добри качества са изумителното му чувство за нагласяне към топката и способността му да взима топката рано, когато се вдига. Той е толкова добър както от бекхенд, така и от форхенд, а неговата визия за тениca е толкова остра, той затруднява съперниците си с къси ъгли, правейки играта много по-лесна за себе си. 

С Федерер правилото е винаги да връщаш търпеливо, знаейки че ще предизвикаш грешка от него рано или късно. С Джокович нямаш ясен тактически план. Там всичко е въпрос на това да играеш най-добрия си тенис, с максимален интензитет и агресивност, стремейки се да взимаш контрол над точките, защото в момента, в който му позволиш той да диктува събитията, той става непобедим. 

Моите внушения бяха потвърдени, когато гледах неговия полуфинал срещу Федерер по телевизията, който Джокович спечели, след като спаси два мачбола. Помислих си, не за пръв път, ,,Какъв невероятно корав и талантлив тип!" Също си помислих колко трудно ще бъде да го победя." 



Оттогава Джокович се превръща в краля на големите мачове. Неведнъж Ноле е бил изправян до стената и точно тогава е съумявал да намери най-добрия си тенис. Федерер допуска нова загубa нa US Open, през 2011 г., като този път швейцарецът дори сервира за мача и води с 40:15 на свой начален удар. Тогава обаче ,,Джокера" изстрелва  чутовен ретур уинър по диагонала, а след още един спасен мачбол в крайна сметка cегaшният номер 1 отново печели двубоя след 7:5 в петия сет. Този път Джокович печели и първенството, след като побеждава Надал на финала в четири части.

Това не е последният път, в който Федерер преклонява глава пред сръбския си съперник след изпуснати мачболи. Години по-късно Роджър претърпява може би най-тежката загуба в дълголетната си кариера, след като на финала на Уимбълдън през 2019 г. Новак отново отразява два поредни мачбола от ретур, този път явяващи се и шампионски точки, преди да се поздрави със своята пета титла на ,,свещената трева".

Безглутеновата диета

Сезон 2010 се оказва ключов за развитието на ,,Сърбинатора". По време на лятото Сърбия се изправя срещу Хърватия в четвъртфиналната фаза на Купа Дейвис. Тогава в хърватския град Сплит, Новак се запознава с доктор Игор Цетойевич, диетолог и негов сънародник. Именно сръбският доктор разкрива тайните на безглутеновата диета пред Ноле, който изпитвал вид непоносимост към глутена. До този момент често се случваше Джокович да се отказва по време на мачовете си.



Оттогава нататък обаче нещата коренно се променят - оттеглянията на сърбина по време на двубои се броят на пръстите на едната ръка, като същевременно Ноле става значително по-издръжлив и силен физически. Точно тези съвети на доктор Цетойевич превърнаха Джокович в един от най-атлетичните тенисисти изобщо, а 12 месеца по-късно Ноле щеше да покори световния тенис връх за първи път.

Равносметка

Още от най-ранна детска възраст Джокович е загатвал за потенциала си. След всичко, което той е бил принуден да претърпи като малък, Новак си е поставил ясна цел - да преследва мечтите си, да прави това, което обича, и да стане най-добрият в работата си. Успехите за ,,Джокера" идват бързо, като множество специалисти и асоциации виждат в него огромен потенциал и бъдещ шампион.



За добро или лошо обаче, на Джокович му е отредено да се състезава в ,,златната ера на тениса", както някои определят последните 15-тина години от тура. Неведнъж и самият Джокович обаче е споделял, че съперничествата му с Федерер и Надал са го направили по-добър тенисист и по-силен състезател. Често пъти Новaк е признавал, че благодарение на дългогодишните си съперници играта му е достигнала такова високо ниво, което доведе до феноменалните сезон 2011 и 2015 на сърбина, окачествявани от мнозина като най-великите сезони в историята на тениса.

Всичко това наред с безбройните рекорди на Джокович му дава правото да претендира за най-велик тенисист за всички времена. Самият Новак заявява, че преследва историята. Сърбинът вече е постигнал няколко феноменални рекорда, сред които спечелването на четири поредни турнира от Големия Шлем (по време на сезон 2015-2016); нещо, което нито Федерер, нито Надал са постигали. Джокович също така еднолично държи рекорда за най-дълга победна серия на ,,Мейджър" надпреварите от цели 30 победи.



Ноле е на трето място по седмици на върха на световната ранглиста, като скоро се очаква той да изпревари Пийт Сампрас, а на първо място в тази класация е Роджър Федерер. Сърбинът също така е на трето място по спечелени турнири от Големия шлем със 17, докато двамата му велики съперници - Надал и Федерер, имат съответно по 19 и 20. Изглежда, че пътят към историческото величие на Джокович не е кратък, нито лесен. Но времето е на страната на сърбина - той е най-младият измежду тримата. А какво ще се случи отсега нататък и кой ще стане най-великият - само времето ще покаже.

Форум - Дискусия на живо