Вторият турнир от Големия шлем вече е зад гърба ни и сега идва време за равносметки. Надпреварата в Париж ни предложи много емоционални моменти, като по лично мое мнение станахме свидетели на един изключително качествен Ролан Гарос, но какви са изводите след него? Нека заедно с вас да опитаме да определин най-значимите събития от изминалите две седмици, а ето и моята класация:

1. Новак Джокович е едни гърди напред пред Федерер и Надал в битката за величие

Световният номер едно спечели своята 19-та "мейджър" титла и вече е само на един трофей от най-големите си конкуренти. Сърбинът изглежда в абсолютно пикова физическа форма, като показа далеч по-сериозна свежест от Надал в края на полуфиналния им двубой и освен това осъществи два обрата от 0:2 сета в хода на състезанието. Безспорно Ноле превзе най-трудната свеобразна тенис крепост и то на настилка, която може би не е най-удобната за него.

Далеч съм от мисълта да отписвам Рафаел Надал за следващите 2-3 издания на Ролан Гарос, но смятам, че испанецът много трудно би могъл да спечели някой измежду останалите най-значими турнири. Рафа не е побеждавал Джокера на твърда настилка от над 8 години, докато последните му успехи в Мелбърн и Лондон датират от миналото десетилетие.

Истината е, че манакорецът в момента е по-скоро претендент, отколкото фаворит на надпреварите извън клея, където често губи от младите таланти в спорта. Веднага можем да даде пример със срещата му с Циципас в Австралия от този сезон, когато гъркът осъществи пълен обрат над именития си съперник. В Париж пък Стефанос бе в обратната позиция, водейки с 2:0 части срещу Джокович, само че картината този път се разви в негов ущърб и лидерът в световната ранглиста се поздрави с успеха.

Роджър Федерер е в още по-трудна позиция. Маестрото вероятно има последен шанс да вдигне "мейджър" купа на предстоящия Уимбълдън. Сякаш обаче сезонът на трева идва твърде скоро за швейцареца, който още не се е възстановил напълно от операцията си на коляното. Вероятно 39-годишният играч няма да бъде в Тура след 2 сезона, а тялото му едва ли е готово за натоварването, което предлага максималният формат в тениса.

Всички тези обстоятелства правят Новак Джокович сериозен фаворит за започващия съвсем скоро Уимбълдън, имайки предвид моментната му форма, а времето е само в негова полза. Играта на сърбина го прави почти непобедим върху всяко едно покритие, а физическата му издръжливост все още е пословична.

2. Италианският мъжки тенис е в сигурни ръце

Доскоро сякаш италианският мъжки тенис се изчерпваше с някое избухване на непостоянния Фабио Фонини и златните времена за това направление от спорта на Апенините изглеждаше безвъзвратно отминало, а най-големите играчи на страната вече по-скоро се свързваха с имена на кортове и статуи, отколкото с техните собствени лица. Тези моменти обаче вече изглеждат като един стар спомен, защото бъдещето изглежда повече от бляскаво.

В Париж имахме цели трима представители на "Скуадрата" в осминафиналната фаза на турнира и всеки един от тях остави страхотно впечатление. Матео Беретини към момента е първата ракета на Италия и се утвърди в топ на 10 света през последните две години. Беретини вероятно е един от най-мощните и добре подготвени кондиционно тенисисти в света и тепърва навлиза в най-ползотворната си спортна възраст.

Това обаче далеч не е най-вълнуващият представител на този контингент. Двамата тийнейджъри Яник Синер и Лоренцо Музети са толкова различни в игровия си стил, но еднакво успешни в прилагането му. Синер вече е член на световния топ 20 и работната му етика е повече от образцова. Неговият треньор Рикардо Пиати казва, че не е виждал по-талантлив играч от Яник на тази възраст, което е показателно, защото специалистът е работил за кратко и със самия Джокович.

Музети няма постоянството и мощта от основната линия на сънародника си, ала е невероятен творец на корта. Младокът разполага с много богат арсенал от удари и винаги може да те изненада с решенията си, печелейки навсякъде страната на публиката. Лоренцо все още не е развил потенциала си в пълна степен, но сякаш няма причина това да не се случи и двамата със Синер определено изглеждат като два нешлифовани диаманта на световния тенис.

3. Женският тенис се е превърнал в абсолютна лотария

Това може би не е някаква новост, само че случаите стават все по-смайващи. Новите шампионки са едно на ръка, но да имаме четири дебютантки на полуфиналите на Голям шлем е съвсем друго нещо. Този прецедент в Откритата ера на тениса е едно отражение на всичко случващо се в WTA Тура през последните години. Хубаво е в спорта да има изненади и различни победители, тъй като еднообразието омръзва на феновете, само че е хубаво и да има лидери.

Мнението ми е, че в момента няма ярки образи в женския тенис. Няма го онова невероятно интензивно съперничество между сестрите Уилямс и белгийките Клайстерс и Енен, този същински сблъсък на стиловете. Няма я чаровната и непредвидима Ана Иванович, та и дори невероятно талантливата Елена Дементиева, която превръщаше всеки свой двубой в истинско влакче на ужасите. Ярките характери от типа на Шарапова, Моресмо и лъчезарната Ли На - изчезнали изцяло.

Цялата тази бъркотия за мен само дърпа привържениците и спонсори по-далеч от дамския тенис и популярността на спорта спада. Не може момиче, което бяга от медийните си изяви, да бъде водач на една организация. Колко победителки от Шлема изгряха и веднага след това залязоха? Мисля си, че голяма част от топ състезателките не изразяват собствена идентичност и цялата картина се слива в един безвкусен пейзаж в днешни дни. 

4. Времето на Уилямс и Федерер започва да изтича

Серина Уилямс категорично е най-голямата звезда в дамския тенис и доскоро спечелването на нейната 24-та титла от Шлема изглеждаше само въпрос на време. Американката обаче вече е на почти 40 години и загуби последните си четири финала на подобна сцена. Още по притеснителното е, че Уилямс няма такъв трофей в колекцията си от 2017-а година и не можа да извоюва нито сет в изброените вече поражения.

Серина определено изглежда изгубила ореола си на непобедима и много млади състезателки излизат с увереността, че могат да я победят. Точно това стори Елена Рибакина на Ролан Гарос, а придвижването на 23-кратната "мейджър" победителка се превръща във все по-сериозна пробойна. Точно по тази причина за мен шансовете на Уилямс се крият единствено на Уимбълдън, където вездесъщият ѝ сервис може да я измъкне от дългите разигравания и тя да съумее да надмине рекорда на Маргарет Корт.

В абсолютно същото положение се намира и Роджър Федерер, който е на същата възраст. Швейцарецът отсъстваше много дълго време от кортовете и едва ли тялото му някога ще бъде същото, като самият той призна как вече чувства краката си по-бавни. Аз лично не вярвам, че Маестрото може да се съревновава в 4 часови битки с новата генерация и отказването му в Париж го потвърди.

Федерер показа с действията си, че приоритет за него остава тревата. 39-годишният тенисист разполага с нужните технически качества и опит, за да победи всеки един опонент, но дали може да направи дълга поредица от подобни победи? Аз лично се съмнявам. Въпросът по-скоро остава дали Роджър ще може да завърши бляскавата си кариера с един последен шампионски рейд на Уимбълдън, а не още колко титли предстои да спечели живата легенда на спорта.

5. Циципас изглежда като новият лидер на младото поколение

Дълги години определяхме Александър Зверев за наследник на Голямата тройка, тъй като Саша изгря в ранна тийнейджърка възраст, ала постоянството се явява сериозен недостатък на германеца. Друга тревожна статистика е, че Зверев има 10 загуби от също толкова мачове с представители на топ 10 в Големия шлем. Шампионът от Мадрид неведнъж е показвал как може да се справи с всеки на по-малка сцена, но започват да витаят съмнения дали младокът притежава нужната ментална издръжливост да бъде на върха.

Даниил Медведев пък със сигурност е далеч по-хладнокръвен, но има сериозни пробойни в играта си на клей и може да бъде победен от почти всеки съперник. Същото започва да се забелязва и в изявите на руснака върху тревата, където липсват всякакви силни негови резултати. Да, той е първокласен тенисист на твърди кортове, само че това не стига за достигането на първата позиция в света.

Остава ни Стефанос Циципас. Този играч, който доскоро беше лидер за най-много спечелени точки през годината. Този играч, който вече е побеждавал Федерер и Надал в Големия шлем и е победител в сериите "Мастърс". Този играч, който надигра Новак Джокович още при първата си среща с него. Всичко това за мен показва колко по-готов е гъркът да стъпи на върха в спорта спрямо конкурентите си от следващото поколение.

Циципас бележи непрестанен прогрес в ранглистата и има далеч по-разнообразни качества на корта, които му позволяват да бъде успешен на всяка една настилка и очаквам елинът в най-скоро време да печели най-големите титли.

Форум - Дискусия на живо