Андре Агаси взе участие в подкаста на Анди Родик "Served", където двамата бивши номер едно в световната ранглиста говориха за триумфа на Агаси през 1999-та в Париж, някои от най-легендарните съперничества на първия играч постигнал "Златен шлем" в историята на играта, както и настоящето на тениса.

Разбира се, нямаше как да се мине и без някои от най-знаковите истории за кариерата на "Мистър Ретур", чието поведение на бунтар може някога да е било трън в очите на тенис моралистите, но същевременно го превърна в любимец на цяло едно поколение.

8-кратният "мейджър" шампион спечели любовта на още десетки хиляди и след края на своята кариера, което се дължи на абсолютния бестселър "Открито", който прилича повече на житейска изповед, отколкото на автобиография.

Самата книга започва оттам, че Андре още на първата страница признава своята омраза към тениса, а как се е стигнало до това да мразиш нещото, в което си най-добър, разкрива самият легендарен тенисист:

"Не си измислям това. Видях какво причини тенисът на моето семейство и връзките в него. Тази игра винаги означаваше твърде много и се поставяше над всичко останало. Човек може да бъде мотивиран от две неща - страх или любов. Винаги съм продължавал напред поради страха от баща ми, а накрая се оказах в академията на Ник Болетиери и се оказах твърде рано далеч от моето семейство, което никога не съм искал да се случва. Затова винаги казвам, че тенисът избра мен, а не аз него.

Това място беше същински ад за мен и исках да го изгоря до основи. Бунтарят в мен се събуди на 13-годишна възраст. Изпитвах огромен гняв, но не исках да го насочвам към останалите хора и можех да го изкарам единствено спрямо моя съперник. Изведнъж вече бях професионалист и някакви хора навираха микрофони в лицето ми, за да ме питат защо нося джинси на корта. Нося джинси на корта, защото това беше едно голямо "Ма*ната ти" към целия свят.

Постоянно усещах огромен натиск и напрежение върху себе си, а това допълнително ме затрудняваше във вземането на правилните решения. Например години наред пропусках Уимблъдън, защото там се чувствах като кукла на конци. Самата трева е друга тема. Чувствах се като Бамби (сърничка) на лед. Как изобщо се очаква да играя на тази настилка? Дотогава мислех, че тревата е само за пушене. Някакви хора се държат с теб като непознат в собствения си клуб и изобщо дори не можеш да стоиш прав върху тази настилка.

Забранява ти се да ходиш на определени места и да правиш определени неща. По това време съм само на 16 години и бях против всякакви установени норми и правила, така че това ме влудяваше - спомня си златният медалист от Атланта, чиято първа титла по ирония на съдбата, идва точно на "свещената трева".

Форум - Дискусия на живо