Бащата на Андре Агаси - Майк, е един от най-ярките примери за болна родителска амбиция, след като практически лишава сина си от детство, принуждавайки го да тренира на корта непрекъснато, за да задоволи амбициите на Агаси-старши да превърне детето си в световен №1. Все пак усилията на баща му се отплащат и Андре се превръща в един от най-великите тенисисти, достигайки до върха в света и спечелвайки всички големи трофеи, измежду които са осем титли от Шлема и златен медал от Олимпийските игри в Атланта през 1996-а.

Въпреки това Агаси не крие, че тези постижения не са му донесли лично удовлетворение, тъй като той е правил всичко това с нежелание, което е рефлектирало и върху личния му живот.

"Истината е, че всеки път, когато печелех, не чувствах удовлетворение и си казвах, че това не променя нищо. От мен продължава да се изисква да излизам на корта и да правя едно и също нещо всеки път, като същевременно бивам съден за това, което съм. Всичко беше като вихрушка от емоции за мен. Бях толкова отчаян от този начин на живот, че просто се надявах, че изкачването ми до първата позиция в света ще удовлетвори желанията на баща ми. Никога няма да забравя деня, в който станах №1. Тогава обаче не усетих нищо.

В резултат на това се оказах в един омагьосан кръг. Нивото ми на игра спадна, свлякох се до №141, сключих брак, за който нямах желание, взимах наркотици за развлечение до такава степен, че започнах да унищожавам тялото си", спомня си осемкратният шампион от Големия шлем.

Форум - Дискусия на живо