Връзката между Стефанос и Апостолос Циципас на корта винаги е била на двете крайности. Бившият номер неведнъж се е изнервял от непрекъснатото говорене на своя баща, като се е случвало да го гони от щаба си по време на мачове и дори веднъж го удари с ракетата си, но същевременно признава, че никой не познава играта му, както неговия татко и нямаше да постигне нищо от това, ако не е можел да разчита на него.

Световният номер седем в един момент опита да се отдели от своя баща и работеше за кратко само с Марк Филипусис, но резултатите бяха далеч от желаните и гъркът разбра, че явно най-доброто решение за него е отново да обедини сили със своя родител, а двамата вчера заедно можеха да се насладят на третата спечелена купа от Стефанос на Мастърса в Монте Катло.

Самият Апостолос признава, че в нито един момент не е загубил вяра в сина си и разкрива как той тренира по-усилено и сериозно от всякога:

За неговото цялостно мнение по отношение на турнира:

- Със сигурност е много обнадеждаващо, че най-после Стеф преодоля всички тези трудности и препятствия. Не е важен този постигнат резултат, а това как извървя пътя обратно към това да се конкурира за големите титли. Синът ми знае какво се изисква, за да играе тенис на най-високото възможно ниво, но се чувстваше психически обременен от всички тези разочароващи за него резултати и това затормозяваше неговата игра. Сега се надявам, че вече ще бъде по-освободен на корта и тепърва ще имаме много такива седмици.

За нивото на Циципас през седмицата и рязкото подобрение в играта му:

- Истината е, че това е един от най-добрите турнири на Стефанос като ниво на игра в неговата кариера. Успяваше често да влиза в "зоната" и да не излиза от нея за дълъг период от време. Мога само да го поздравя за равнището на игра и за професионалното му отношение в работния процес. Все пак аз съм на първо място негов баща и за него понякога е било трудно да ме възприеме изцяло в позицията ми на треньор, но сега разграничаваме личните от професионалните ни отношения и се влагаме максимално във всяка една тренировка.

За трудната последна година:

- Никога не съм се съмнявал или губил вяра в сина си и това, че отново ще играе тенис на топ ниво. Той все още е млад, има големи мечти и планове за бъдещето. Като всеки млад човек, то той трябва да вярва в своите цели и да се наслаждава на живота. Затова се старая да съм винаги до него и да му напомням, че всичко това си струва и трябва да се чувства благодарен за мястото, на което се намира в момента.

За това дали съдбата е искала Циципас да стан шампион и имало ли е Божествена намеса (неотсъдената двойна грешка срещу Синер):

- Нямаше да бъда тук, ако можех да отговоря на този въпрос. Може би нашата положителна енергия изигра някаква роля. Наистина вярвам, че това е съществена част от процеса и всеки ден трябва да се събуждаме с такава, за да се получава всичко една идея по-лесно.

Източник: UbiTennis

Форум - Дискусия на живо