Зизу Бергс вече вижда в най-добрите не само съперници, срещу които може да играе, а и тенисисти, които може да побеждава. Именно това означава за белгиеца най-големият успех в кариерата му — 7:5, 7:6 над Карлос Алкарас в третия кръг на Мастърса в Шанхай. След срещата световният №39 призна, че прекаленото уважение към звездите дълго му е пречело да покаже собствената си игра.

27-годишният Бергс отстрани третия в света, който пристигна след титла в Токио. Това е едва третата му победа над представител на топ 10 след успехите срещу Андрей Рубльов, тогава №9, в Маями през 2025-а и срещу петия в ранглистата Феликс Оже-Алиасим на United Cup през този сезон. Досега белгиецът нямаше победа срещу нито един от тримата — Алкарас, Новак Джокович и Яник Синер.

Промяната в нагласата му личи най-ясно в сравнението с миналогодишното му участие в Шанхай. Тогава Бергс стигна до четвъртфиналите, но загуби от Джокович. След мача дори се пошегува със сърбина на мрежата, че трябва да спре да го боготвори.

„Често изпитвам прекалено голямо уважение към тези играчи. Това е част от културата ми и се гордея с него, но малко ми пречи, когато трябва да играя срещу тях“, обясни Бергс в интервюто на корта. По собствената му оценка срещу Джокович преди година е играл срещу името, а не срещу човека от другата страна на мрежата.

Срещу Алкарас имаше и съвсем конкретно изпитание за самообладанието му: Бергс допусна пробив, когато сервираше за победата във втория сет. Вместо да отстъпи инициативата окончателно, се събра за тайбрека, взе късен минипробив и приключи срещата на собствен сервис. Именно реакцията си след пропуснатата възможност и силните начални удари в решаващите точки той открои с особено задоволство.

https://x.com/josemorgado/status/2109620264526897545

Зад увереността стои и работата върху играта му. Белгиецът обясни, че още в Токио се е чувствал в добра форма, а на тренировките в Шанхай е запазил усещането за топката, агресивността и стабилния сервис. Той посочи, че ако сервира добре, ще може да използва по-пълноценно силата на ретура си и да си осигури повече спокойствие.

Непосредствено след края Бергс още трудно осъзнаваше постигнатото — концентрацията върху всяка следваща точка не беше отстъпила място на радостта. Но вече можеше да назове голямата разлика: с натрупването на тренировки и мачове срещу водещите тенисисти тези срещи постепенно стават нещо обичайно.

„Този момент е истинско облекчение за мен и чувствам, че мога да побеждавам тези играчи, а не само да играя срещу тях.“

Форум - Дискусия на живо