Без място за извинения: Играчите, опровергали всички, за да постигнат целта си

от в 16:30 на 21.01.2021
Калоян Соколов

Какво е да си родена с четири пръста на двете си ръце, три пръста на десния и четири на левия крак, но въпреки това да продължаваш да се състезаваш в един изключително конкурентен спорт, какъвто е тенисът? Това е вдъхновяващата история на Франческа Джоунс, която преодоля тазгодишните квалификации на Аустрелиън Оупън и взриви медийната общественост. Тя обаче не е изолиран случай и има още много подобни истории за трудния път към върха в тениса, а ето и малка част от тях:

Дък-Хий Ли

Южнокореецът е роден напълно глух и множество от неговите връстници му се присмиват и го подканят да зареже спорта. Ли обаче е крайно решен да опровергае всички тези хора и започва да играе на турнири от сериите "Чаланджър" още от 15-годишна възраст. Звукът от топката е нещо съществено в есенцията на тениса, само че усетът на момчето му помага да предугажда намеренията на своя съперник.

Друг голям проблем за азиатеца е кореспонденцията му със съдиите, тъй като той често не разбира кога топката е отсъдена в аут и му е трудно да следи точките в геймовете, когато играе на надпревара без табло с резултата. Дък-Хий не владее езика на знаците, защото е учен да чете по устните, но понякога преводът се губи и нерядко той не съумява да изкаже исканията си към арбитъра на стола.

През миналата година всички тези тежки мигове вкупом остават зад гърба на 22-годишния състезател, който постига първа победа в АТП Тура, надигравайки Хенри Лааксонен на старта в Уинстън-Сейлъм. Неговата победа получи сериозен отзвук и той бе поздравен от най-големите имена в спорта, а посланието на корееца е, че може да постигнеш абсолютно всичко, ако влагаш нужните усилия.

Марина Юданов

Шведката е едно от най-талантливите момичета в света в своята възрастова група, но напрежението и изкушенията на тийнейджърския живот я тласкат в грешна посока. Тя започва да се бунтува, движи в лоши компании, започва да пие и да пуши, а мъжете, с които излиза, са меко казано неподходящи за нейните години.

"Влязох в една спирала от негативни събития. Не издържах психически. Навърших пълнолетие и просто реших да се отделя от тенис средите, защото те ми оказваха пагубно влияние и нямах нужната сила да устоя на това."

Юданов се взима в ръце и става дипломиран инженер, като години наред работи за немския автомобилен гигант Volvo и припечелва над 30 хиляди долара годишно. През следващите шест години Марина изобщо не докосва ракетата, докато нейна начинаеща приятелка не я моли за няколко урока, което моментално кара бившата състезателка да усети колко сериозна е била липсата на корта в нейния живот.

Тогава тя стига до налудничавото решение да напусне осигурената си професия и да даде нов шанс на тениса. Юданов заделя всичките си спестявания и се впуска напълно сама в това приключение, а три години по-късно тя е на ръба на топ 500 и е една от най-силните тенисистки в собствената си държава. Кризата с коронавируса обаче създава сериозни проблеми за Марина и тя трябва да поеме рискове, на които не е готова, за да продължи опитите си за още по-голямо развитие.

Само преди няколко дни спортистката обяви повторното си оттегляне от играта и разкри, че не съжалява за абсолютно нищо, макар че е можела да достигне много по-добри резултати, ако не се беше захванала сериозно с тренировките чак на 27-годишна възраст. Въпреки всичко шведката постига нещо далеч по-значимо, а именно сбъдването на една своя мечта и сега вече спокойно отново може да се захване с колите.

Виктор Естрея Бургос

Доминиканецът е буквално със статут на супергерой у дома и сънародниците му често го сравняват с Роджър Федерер. Пътят на Бургос бива изпълнен със сериозни премеждия, които не могат да оставят нито един фен на тениса безразличен към него. Интересът му към спорта се появява още в ранна детска възраст, ала той произлиза от много бедно семейство и събира пари за ракета едва на 12-годишна възраст. В началото Виктор е момче, което гони топките около кортовете, но потенциалът му излиза наяве и той най-сетне има възможност да играе любимата си игра. Финансовият фактор обаче отново се оказва спирачка за младежа и той започва работа като тенис учител, тъй като няма възможност да пътува по турнирите.

Веднъж той приема предложение от свой приятел да бъде спаринг партньор на пуерториканския отбор за Фед Къп, а качествата му там биват незабавно забелязани и той получава възможност да се подготвя в Маями на чужди разноски. Доминиканецът едва дочаква този шанс и веднага достига до финала на първия турнир, в който участва, само че губи на старта на втория и това поражда съмнения в неговата глава. Той вече приближава 30-те си години и тепърва настъпва в Тура, като подобни поражения го карат да се съмнява в себе си. Бургос все пак намира сили да преодолее тази проява на несигурност и следват две последователни титли.

Момчето, което се появява от нищото, започва да доминира на все по-висока категория надпревари и влиза в топ 100 на 35-годишна възраст. Много от колегите му са го наричали тенис ентусиаст и Виктор често е трябвало да среща пренебрежително отношение, но това не го спира да триумфира три пъти подред с купата на АТП турнира в Кито и така завинаги да се увековечи като най-успешния играч в историята на страните в Карибския басейн.

 


Форум - Дискусия на живо

Оцени тази статия:
Без място за извинения: Играчите, опровергали всички, за да постигнат целта си Калоян Соколов
Теми:  
истории

Коментари





Следвайте ни в Facebook