Борна Чорич преживя един от най-тежките моменти в своята кариера, след като през февруари 2021-а получи контузия в рамото по време на полуфиналния си мач от надпреварата в Ротердам срещу Мартон Фучович. След последвалата операция на дясното рамо и период на 8-месечна рехабилитация, бившият номер 12 е готов отново да се завърне на корта в официален мач. Чорич трябва да вземе участие на първия Мастърс за годината - в Индиън Уелс, където преди четири години достигна до полуфиналите. Броени часове преди дългоочакваното си завръщане в игра, хърватинът даде обширно интервю, в което сподели за всичко, през което е преминал през тази една година:

Първо, как се чувстваш най-накрая да се завърнеш обратно в Тура?

- Не мога да сравня това чувство с никое друго, тъй като това е първият ми път, когато съм извън игра за толкова дълъг период от време. Последната ми подобна пауза се случи, когато бях на 12-13 години и имах операция на китката. Чувството е да се върна е невероятно. Играя от доста време. Започнах на в началото на ноември, въпреки че не можех да сервирам в този момент. Така че играя тенис вече три месеца, а през последните два успях да сервирам правилно. Да кажем, че отново се сприятелих с топката, и се чувствам прекрасно, тъй като преди това не бях докосвал ракета в продължение на седем месеца, което беше най-дългият период в кариерата ми. 

Вече тренираш от няколко дни в Калифорния. Как те посрещнаха твоите колеги?

- Страхотно, както винаги. Всъщност аз бях в Австралия, така че вече съм виждал повечето от тях там, тъй като до последния момент не бях сигурен дали ще мога да играя в Мелбърн. Освен това направих част от рехабилитацията си в Австралия от началото на декември, а и поддържам връзка с играчите, с които съм близък.

Наскоро казаха, че в един момент си се страхувал, че няма да можеш да продължиш кариерата си в тениса. Можеш ли да ни преведеш през твоите мисли по това време?

- Е, когато професионален спортист отиде на операция, никога не е гарантирано, че той ще се върне същия. Имах леки усложнения след това, тъй като изпитвах болка по-дълго, отколкото очаквахме. От тази гледна точка може би това се очакваше, но тогава ми се струваше, че доста закъснях с рехабилитацията си.

Не се чувствах сигурен, сервирах леко и все още усещах болка, заедно със спазъм в мускулите си, всичко, което ми казаха, трябваше да е изчезнало дотогава. Съмненията се прокрадваха, но знаех, че трябва да върша своята част всеки ден, за да мога да се върна на мястото, което бях, физически и по отношение на сервирането.

Лекарят, който направи операцията, ми каза, че има шанс да бъда готов за US Open. Когато това време дойде, все още не бях хващал ракета, така че беше нормално да имам някакви съмнения. 

Кой беше най-мрачният ти момент през изминалата година?

- Чувствах се добре след операцията, защото мислех, че ще се върна много по-бързо. По време на всичко това бях изключително мотивиран да се върна възможно най-скоро, така че поддържах физическа форма.

За мен най-трудният период беше, когато осъзнах, че няма да мога да се състезавам на US Open, че дори не бях близо до постигането на тази цел. След това си взех двуседмична ваканция, за да си почина от всичко.

Ходих на море, не тренирах. Може би това беше най-трудният момент, но от друга страна, много се забавлявах на почивката, честно казано, така че се справях по-лесно със случващото се.

Кой ти помогна най-много да се справиш със ситуацията?

- Моят физиотерапевт Яни Луизос, винаги подчертавам неговия принос. Без него със сигурност нямаше да съм тук, където съм сега. Той е много отдаден, експерт в своята област и винаги е подбирал точните думи, които да ми каже. Не беше лесно, защото рехабилитацията продължи осем-девет месеца с много възходи и падения. 

Яни очевидно е голяма част от твоя екип, но кой друг е част от него в момента?

- Освен Яни, в екипа ми е и новият ми треньор Мате Делич. Знам, екипът е много по-малък от преди! Мате ми помага през последните четири години, откакто спря да играе професионално. Той се включваше често – не толкова, когато работех с Рсикардо Пиати и Кики (Кристиян Шнайдер), но доста често по време на времето ми с Мартин Степанек. 

Индиън Уелс наистина е идеалното място за твоето завръщане. През 2018 г. изигра един от най-добрите турнири в твоята кариера, преди да загубиш от Роджър Федерер на полуфиналите. Какви са спомените ти?

- Обожавам Индиън Уелс. Още преди да стигна до полуфиналите там, бих казал, че това е един от любимите ми турнири. Мисля, че резултатът от 2018 г. беляза началото на моя пробив. Дотогава винаги бях 40-60 в класацията, а след това влязох в топ 30, изкачвайки се до № 12 в света по-късно. Така че, да, невероятни спомени, прекрасно място. И след това идва Маями, който също много обичам. 

Форум - Дискусия на живо