Хуан Карлос Фереро несъмнено е човекът с най-големи заслуги за успехите на Карлос Алкарас. Бившият номер едно започва работа с Алкарас, когато той е само на 15-годишна възраст и самият Карлитос неведнъж е казвал, че го счита за свой втори баща. Самият Фереро открехва завесата още повече пред нас и ни въвежда в процеса на изграждането на най-големия талант в световния тенис, разказвайки ни за началото на неговото сътрудничество с тийнейджъра и как двамата са достигнали до върха в спорта:

Хората те познават като тенис играч и шампион, който е спечелил Ролан Гарос през 2003-та година и е бил номер едно в света. Сега сте на най-високото ниво треньорската професия, работейки с Карлос Алкарас. Как оценявате този опит?

- Когато се състезаваш, то не мислиш изобщо за възможността да си треньор в бъдещето. Хората трябва на първо време да знаят, че имам тенис академия в Аликанте. Това беше моята стъпка, с която подготвих своето отказване от тениса. Впоследствие станах двигател на целия процес в самата академия, започнах да давам съвети на играчите в нея и така направих преход към треньорската професия. Първоначално работих с Александър Зверев през 2017-а и беше чудесен опит, защото се завърнах в Тура след 5-годишна пауза. Тогава реших, че се нуждая от по-трудно предизвикателство и исках да се заема с много талантливо младо момче, което всички очакват да бъде страхотен играч.

Ако направите една съпоставка с вашето време, то как според вас е еволюирала играта оттогава насам?

- В момента виждам повече състезатели, които се опитват да унищожат топката, а не да изградят точката постепенно. Те просто удрят топката с всичка сила и целят веднага да завършат разиграването. Опитвам се да построя играта на Карлос по друг начин и той да е достатъчно уверен, когато се стигне до дълги разигравания.

Когато наблюдаваме Карлос Алкарас да играе, то у нас се създава чувството, че сякаш вие имате ясна визия как да докарате неговия тенис до мястото, в което е по напред с няколко крачки пред останалите. Съгласен ли сте с това?

- Не знам. Да кажем, че на първо място наблюдавах качествата в играта на Карлос и по какъв начин биха могли те да се развият и адаптират спрямо останалите играчи. Трудно е да намериш тенисист, на когото можеш да казваш да играе по различни начини, но той е способен да го прави. Давам за пример финала в Индиън Уелс срещу Медведев, когато сменихме тактиката и Карлито игра по необичаен за него начин, само че нямаше проблем да изпълни този план и в крайна сметка спечели.

Спомням си, когато той беше на 15 години и Доминик Тийм го ползваше за спаринг партньор в Рио. Това беше забележителен момент, защото Карлос нямаше проблем да се нагоди към скоростта на ударите от страна на Доминик, а той никога към онзи момент не беше играл с човек, който удря толкова силно топката. Тогава усетих, че това ще е една от силните му страни. Малцина притежават подобно ускорение.

Едно от най-впечатляващите неща в тениса на Алкарас е неговата способност да създава несигурност в опонентите си, защото може да прави толкова много неща. Джокович, Надал и Федерер имат един установен маниер на игра, докато при Карлос не знаеш какво следва.

- Съгласен съм с това. Хубаво е да имаш подобна вариация, но същевременно може да бъде и нож с две остриета. Същински капан. Когато беше юноша, то той използваше всички свои възможни отигравания, но не в правилен ред и това водеше до сериозно объркване. Случваше ми се да му давам точни указания, но сам да нямам представа какво точно ще последва на корта. Трудно е да изградиш ясен план за игра, когато имаш толкова много оръжия, но сега вече той има нужното количество опит и съумява да го прави все по-успешно.

Развива ли се все още неговата игра или вече работите само върху тънки детайли?

- Развива се. Той е само на 19 години. Вече е на върха, но все още не играе на 100 процента от възможностите си. Един тенисист трябва да подобрява своята игра през цялата си кариера.

Неговата тенис идентичност? Заедно ли я намерихте?

Един треньор трябва да адаптира идеите си, вземайки под внимание играта на състезателя си. Той вече играеше много навътре в корта, когато го срещнах, излизаше на мрежата и имаше много тежък форхенд. Затова беше лесно да разбера от какво се нуждае занапред и се опитах да развием силните му страни, а не да го превръщам в нещо друго. Това никога не завършва добре.

Можем ли да приемем, че 19-годишният Карлос е синтез на това, което Федерер, Надал и Джокович донесоха на тениса? Той израства, като ги вижда как играят и му е позволено да мисли, че е възможно да прави това, което те правят.

- Трябва да вземаш пример от най-добрите и да се опитваш да ги добавяш към играта си. Съгласен съм с това. Например движението по корта на Федерер или психологическата устойчивост на Надал. Опитваме се да заимстваме някои детайли от останалите тенисисти, когато ги сметнем за наистина много добри. Същевременно не съм фен на тези сравнения, тъй като Карлос непрестанно трябваше да чува, че е новият Надал и това беше огромна тежест на неговия гръб. Той обаче притежава изключително мащабно мислене. Много журналистите ме питат дали може да спечели 22 титли от Големия шлем и не мога да ви кажа. Знам обаче, че може да направи много големи неща за тениса. Оставете го да играе и да се опита.

Кога за пръв път го видяхте да играе?

- Беше на 12 или 13 години. Участваше на турнир в моята академия. Хората вече бяха започнали да говорят за него и това как играе много по-различно от връстниците си. Затова отидох да го наблюдавам. Беше изключително кльощав и нямаше никаква сила в ударите си, но вече се виждаха страхотните му къси топки и желание да излиза напред към мрежата. Понякога дори изпълняваше прийома ретур-мрежа. Определено не играеше като типично 12-годишно момче.

Какво ще кажете за умението му да се състезава по това време?

Трудно е да се прецени дали наистина го притежаваш в подобна ранна възраст. Детските турнири нямат нищо общо с тези на най-високото ниво и всеки играч издържа на различно ниво на напрежение. Ще намерите хора, които ще кажат за даден играч, че са знаели колко велик ще стане, когато е бил още дете, но това са глупости.

Как станахте негов треньор?

- Беше много трудно решение за вземане. Напълно противоположно на работата ми със Саша, когато се возехме в частни самолети и отсядахме в най-добрите хотели. Хубавото е, че бащата на Карлитос е бивш професионален тенисист и веднага изградихме добри взаимоотношения. Освен това живеех на около час път от дома на семейство Алкарас и имах много време за моето семейство. Познавах мениджъра на Карлос отдавна и бързо спечелих доверието на неговите близки, което беше от огромно значение за мен, за да се захвана с подобен проект.

Казвате трудно решение. Да разбираме, че е имало предложение към вас, а не сте поели самоинициатива?

- Да, получих предложение от мениджъра. Дойде и ме попита дали изобщо имам интерес, защото знаеше колко по-различно щеше да бъде всичко за мен, ако се съглася. 15-годишният Карлос беше видимо много талантлив, но същевременно трябваше да започнем почти от нулата. Тепърва трябваше да изградим екип, а и неговите родители си остават основен авторитет, защото той беше все още дете и не всичко щеше да зависи от мен. 

Защо попитаха точно вас?

- Нямам идея. Попитайте мениджъра. Той знаеше, че аз съм много стриктен човек и признавам единствено здравата работа, а Карлос вярва в същите принципи и това ни обединяваше. С него имаме сходна визия за нещата и вече бях минал през предстоящото за него приключение, така че можех да му помогна, развивайки неговите спортно-технически и чисто човешки качества.

Споменахте, че го познавате от 12-годишен. Колко близо и колко далеч бяхте до него в трите години между първата ви среща и началото на съвместната ви работа?

- Бях много далеч от него. Той играеше на турнирите в своята възрастова група, а аз продължавах да работя в академията си. Видяхме се около две години по-късно. Тогава работех със Саша, но вече ми беше казано, че трябва да дойда и да видя отново Карлитос. Мениджърът вече беше задействал своя план, макар че не съм го осъзнавал тогава.

Какъв е отборът около Карлос?

Кондиционният треньор и физиотерапевтът са от от академията ми - Хуанхо Морено и Алберто Ледо. Името на мениджъра е Алберт Молина, Хуанхо Мартинес е нашият доктор, а Изабел Балагуер е спортният психолог на Карлитос. Интересното е, че всички сме част от екипа през последните близо 5 години, а някои дори работят с мен, когато не сме били все още заедно.

Когато приехте да станете треньор на Алкарас, то каква беше целта? Просто да стане професионален тенисист или да е най-великият?

- Нямаше цел. Не можех да очаквам, че той ще се превърне в това, което е сега. Знаех, че е много талантлив, но единствено се бях заел да го изградя като играч. Исках да го направя номер едно в света, но си бях поставил неопределен срок от време за постигането на тази моя и негова мечта. Всичко се случи прекалено бързо. Същевременно го виждам как тренира всеки един и си казвам, че не е чак такава изненада, но нещата наистина ескалираха за изненадващо кратък период от време и постоянно преминавахме към следващото по-високо ниво на състезания. Трудно е да имаш подобни успехи на само 19 години, дори ако си много специален.

Всеки път, когато Алкарас постигне дадена цел, то той веднага продължава към следващата и в крайна сметка я достига. Как си го обяснявате?

- Трудно е за обяснение. Някои хора проста са много специални. Вземете за пример Роджър, Рафа и Новак. Как може да обясните, че са спечелили по над 20 титли от Шлема? Просто са много специални. Това е отговорът.

Да, но Федерер се нуждаеше от цели четири години в професионалния тенис, за да спечели първата си титла от Уимбълдън?

Така е, но пък на Надал не му трябваше никакво време да спечели първия си Ролан Гарос и в момента двамата са общо взето на едно ниво. Може би просто се раждаш с това. Случва се на някои избрани хора.

Какъв треньор сте вие?

- Обичам да говоря много с играчите и да им обяснявам по какъв начин трябва да подхождат в дадена ситуация. Допитвам се задължително до мнението им и искам да видя начина им на мислене. Това е двустранен процес. Трябва да имаш авторитет, но не и да бъдеш диктатор. Колкото и да знаеш за играча си, то определено не можеш да го познаваше по-добре от него самия и гледам да дискутирам всичко с Карлос. Придържам се стриктно към някои от идеите си, но съм приятелски настроен към него и останалите хора от екипа. Всеки научава по нещо ново от другия.

Някои треньори твърдят, че най-трудното в професията е самата връзка с играча. Муратоглу например казва, че е най-добър в това да се сближи с тенисиста до такава степен, че да се разбира с него без думи, а Жил Сервара заявява, че тенис частта е най-лесната от целия процес и всеки може да се справи с нея.

- Съгласен съм. Връзката с играча е наистина много важна. Треньорството е много повече от подаване на топки, носене на кърпи и изготвяне на различни упражнения. Трябва да може да говорите за всичко с играча си. Ако единствената тема е тенис, то ще се стигне до прегаряне. Аз и Карлос разговаряме на всякакви теми.

Спомняте ли с кога спечелихте напълно доверието на Алкарас?

- Работим над това от самото начало. Връзката ни е отлична от ден първи. Може би процесът завърши напълно след една година. Имаше нужда да видим как всеки от нас реагира в добрите и лошите моменти. Истината е, че не виждам особена промяна в нашите отношения през времето, защото винаги сме се разбирали прекрасно и мислим по един и същи начин на корта. Приличаме си доста и не трябва да казвам много, за да ме разбере, като същото важи и в обратна посока. Един поглед. Това напълно ни стига.

Какво се случва, когато не сте на едно мнение?

- Нормално е понякога да има разногласия, както се случва при всички хора. Опитваме да стигнем до компромисно решение, което работи и за двама ни. Той има много силен характер. Това е задължителна черта, ако искаш да си голям шампион. Както вече казах, то той мисли мащабно. Постоянно ми казва какво може да направи и какво вече е готов да спечели. Известява ме за всяка следващата стъпка, която вече смята, че е готов да направи. Беше на 15 години, когато ми каза, че се чувства готов да спечели титла от сериите "Фючърс", а в началото на миналата година заяви, че е готов и за трофей от Шлема.

Оставяте ли го да прави свои собствени грешки и да се учи от тях?

- Знам, че някои неща ще се случат, защото съм бил на негово място. Предупреждавал съм го за някои неща, но той е правил нещата по своя начин и накрая ми се е налагало да изрека така неприятното "казах ти". Все още трябва да трупа опит чрез различни преживявания, тъй като е много млад и понякога преценката му за нещата не е точна.

Казахте, че е достигнал 60 процента от потенциала си, когато спечели US Open. Много хора смятаха, че преувеличавате, имайки предвид какво ниво показа на този турнир?

- Това беше просто предупреждение, че не е достигнал пиковата си форма. Той трябва да подобри ретурите си, постоянството си на сервис и други малки детайли. В Маями водеше с 6:0 5:4 срещу Лайович и сервираше за победата, само че направи три поредни крайно ненужни непредизвикани грешки и се стигна до тайбрек. Несъмнено той е много силен психологически, но все още не е узрял напълно. Тепърва има много какво да подобрява. Това имах предвид. Може би вече е на 70 процента. Той дори не е навършил 20 години, така че има още много място за подобрение.

Кои три мача го накараха да научи най-много какво означава величието в тениса?

- Загубата от Саша на Ролан Гарос, победата над Синер на US Open и поражението срещу Рафа в Индиън Уелс. Мачът с Надал точно беше приключил и той веднага ми каза как вече се счита за готов да победи Надал, когато го срещне отново. След това дойде надпреварата в Мадрид, където победи последователно Надал и Джокович. Той наистина има способността да усеща, когато е готов за нещо голямо.

Карлос обаче имаше цели три контузии в последните три месеца. Притеснява ли ви, че това ще се превърне в сериозен проблем за него?

- Контузиите са нормална част от ежедневието на един тенисист. Направихме някои леки промени и сега нещата са отново наред. Не забравяйте стреса, на който беше подложен след US Open. Всички го дърпаха нанякъде и влезе в една спирала от телевизионни участия и спонсорски дейности, които попречиха на тренировъчния процес.

ч

 Източник: TennisMajors

Форум - Дискусия на живо