Сезон 2019 безсъмнено ще остане като един от най-силните за Стефанос Циципас. През изминалата година той достигна шестата позиция в света, като прибави в актива си две титли от АТР 250 турнири – в Ещорил и Марсилия – и достигна до финала на Мастърса в Мадрид, където бе отстранен от Новак Джокович. Паметно ще остане участието на гърка на финалния Мастърс в Лондон, когато се наложи над Роджър Федерер на полуфиналите и грабна титлата след зашеметяващ трисетов сблъсък с Доминик Тийм.
\n
\nЗа жалост, животът не винаги е бил благосклонен към Стефанос. В своя пост към “Behind the Raсquet” той си припомни времената на участието си на Фючърс турнири, когато е изпитвал сериозни съмнения в собствените си възможности и в мислите му професионалният тенис е бил просто трудно осъществима мечта. Циципас призна, че се е чувствал изключително самотен и е страдал от липсата на близки приятели в Тура.
\n
\nhttps://twitter.com/BehindTRacquet/status/1288913973933465601?s=20
\n
\nЕто какво сподели Стефанос:
\n
\n„През 2018 г. пробих в топ 15, тогава разбрах потенциала си. В началото пътувах единствено с баща си, докато сега ме съпровождат родителите ми, двамата ми братя и сестра ми. Аз съм основният източник на доходи за семейството.
\n
\nИмам хобита, които са свързани с аспекти на живота, различни от тениса. Тези занимания ме поддържат креативен и дават отражение върху присъствието ми на корта. Понякога публикувам неща в социалните мрежи, които не много хора разбират. Тези постове изразяват същността ми. Просто се опитвам да се откроявам сред множеството, да влагам частица от себе си. Аз съм философски настроен, произхождам от страна с богата история на философията и не знам дали в предишния си живот съм бил Питагор или Сократ.
\n
\n
\n
\nИмаше време, когато не се справях добре. Започнах да играя на Фючърси и ми липсваше увереност, не бях сигурен дали съм достатъчно добър за професионалния тенис. Моята страна премина през тежки времена - Гърция беше на прага на фалит, цялото население страдаше. Братята и сестрите на баща ми бяха безработни и не можеха да изхранват семействата си. Хората ме гледаха, като че ли аз съм управляващият страната и мислеха, че съм част от проблема.
\n
\nЧувствах се изолиран, не знаех какво се случва у дома, защото пътувах. Имах нужда от подкрепа. Треньорът ми сподели мъдростта си с мен и ме вдъхнови. Тогава си казах: „Посветил си живота си на тениса, не можеш просто да се откажеш. Трябва да продължиш.“ Играя тенис, за да докажа, че моята страна има вековна история и може да постигне успех. Това е много интровертен спорт и ние се сблъскваме с всичко сами. Имаме екип, който ни следва по целия свят, но съм прекарал безброй безсънни нощи. Пътуванията и състезанията са огромен източник на стрес, затова израснах самотен.
\n
\n
\n
\nКато дете бях доста затворен, рядко бях заобиколен от много хора. Когато започнах участието си в Тура, се надявах да създам приятелства, но очакванията ми не се оправдаха. Повечето състезатели разчитат единствено на себе си. Смятам, че играчите избягват личните взаимоотношения помежду си, защото вярват, че ако допуснат опонентите си твърде близко до себе си, те ще научат някаква тайна, която ще ги уязви. Струва ми се, че приемат всичко твърде на сериозно, с приятели не бихме усещали привичната за нас самота и пътуванията биха били по-вълнуващи“.

Форум - Дискусия на живо