Тревните надпревари винаги са били най-непредвидимата част от тенис сезона, тъй като повечето от топ играчите нямат толкова сериозна практика върху настилката и изненадите не са рядкост. Съвременният тенис се характеризира главно със силови отигравания от дъното на корта, но тревата има своите специфики и проявата на креативност е задължителен елемент, ако искаш да бъдеш успешен на най-старото покритие в играта. Доказателство за моите думи са турнирите от последните седмици, в които видяхме как нидерландецът Тим Ван Райтховен триумфира в Хертогенбош, макар че никога досега не беше участвал в надпревара на ниво ATP, докато впоследствие Филип Краинович достигна до финала в Куинс, а дори нямаше спечелен мач на трева през цялата си кариера.

Едно постижение обаче ясно се откроява пред всички останали подобни в историята на тревния тенис и ги кара да изглеждат почти незначителни. Става дума за похода на Давид Налбандиян към сблъсъка за титлата през 2002-ра година. Дотогава аржентинецът дори не е тренирал на трева през живота си и е изпитвал съмнения дали да пътува за участие в състезанието, но събитията претърпяват щастлив обрат за него.

"Бях само на 20 години и тепърва навлизах в Тура. Уимбълдън щеше да е първият турнир от Шлема, на който щях да имам възможност да съм сред поставените, само че тревата беше напълно непозната територия за мен. Заминах за Англия в седмицата преди надпреварата и проведох няколко тренировъчни сесии, които бяха същински кошмар. Спъвах се през няколко минути, не спечелих нито един от спарингите си. Беше толкова зле, че обмислях да хвана обратно самолета за Аржентина, но не съм възпитан така и останах да се боря. В крайна сметка всичко си струваше, защото превърнах настилката от враг в мой приятел" - спомня си Налбандиян.

Скоро Уимбълдън стартира, а южноамериканецът не може да се оплаче от липса на късмет, тъй като се изправя срещу двама клей специалисти в началните кръгове, с които може да води продължителни разигравания от дъното на корта и не среща проблеми да ги надиграе комфортно. На този етап бившият номер три е доволен от постигнатото и изобщо не мисли за следващия двубой, където по всяка вероятност ще срещне най-голямата легенда по това време в тениса - Пийт Сампрас. Изненада за всички е огромна, когато седемкратният шампион бива отстранен от "щастливия губещ" Джордж Бастъл, и аржентинецът приема, че за него започва втори живот в състезанието.

"Отпадането на Сампрас беше шок. Този човек печелеше всяка година купата в Лондон и беше отстранен от напълно непознат играч. Тогава си казах как всичко е възможно и заиграх с много по-голяма лекота. Движението ми се подобряваше непрестанно и посрещах със сериозна доза агресия. Нямах никакви проблеми в следващия си двубой, като след това се справих в трудни мачове с Уейн Артърс и Ксавие Малис, които бяха много силни състезатели на трева. Изведнъж се оказах на финала на Уимбълдън, макар че никой не говореше за мен и не бях изиграл нито една моя среща на централния корт. Истинска лудост" - признава някогашният шампион от финалите на ATP.

На финала пък чака друг младок, ала с далеч по-голям опит и сериозна визитка. Става въпрос за Лейтън Хюит, който изумява тенис обществеността още на 16-годишна възраст, печелейки турнира в Аделаида, за да се превърне в най-младия шампион от събитие на ATP. Този триумф далеч не се оказва изолиран случай и именно австралиецът е един от големите фаворити за трофея на Уимбълдън през 2002-ра. Хюит е тенисистът в най-добра форма по това време и е играл на трева през целия си живот, което накланя везните изцяло в негова полза и той печели с убедително 6:1 6:3 6:2 за по-малко от два часа, а не след дълго се изкачва до върховата позиция в световната ранглиста.

Титлата на Хюит е последният случай в историята на Уимбълдън, в който купата не е ставала притежание на играч от Голямата четворка - Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри. Налбандиян пък печели нещо далеч по-ценно в този ден, защото разбира как е способен да надделее над всеки един съперник, и не спира да побеждава най-големите звезди в спорта, докато не окачва ракетата на стената преди повече от 9 години.

Форум - Дискусия на живо