Да работиш в офис, но да победиш бивш №8: Забележителната история на 33-годишния Пекотич

от в 12:28 на 15.02.2023
Мартин Петков

Едно от всеизвестните клишета, които чуваме по всякакви поводи, гласи: "Хубавите неща стават бавно", но колко време всъщност се изисква, за да може човек да реализира своите мечти, навярно еднозначен отговор не съществува. Пример за подобен случай обаче е историята на 33-годишния хърватин Матия Пекотич, на когото определено му се е наложило да почака доста, преди да изгрее на тенис небосклона. Представителят на Балканите, който е родом от Белград, но се състезава за "ватрените", нашумя изключително много напоследък, след като на вече преклонна за спорта възраст участва на АТР 250 надпреварата в Делрей Бийч, където от позицията на световен номер 784 преодоля квалификациите, за да поднесе една от големите сензации, подчинявайки тази нощ бившия представител на топ 10 Джак Сок след 4:6 6:2 6:2.

По този начин хърватинът, който вече преспокойно може да попадне в графата за ветерани, се поздрави с дебютната си победа на ниво АТР, като специалното в случая, поради което Матия попадна под светлините на прожекторите, е фактът, че той към момента гледа повече на тениса като вид хоби, а доходите му се базират основно на работата му във фирмата за недвижими имоти Wexford Capital. В ранните си години Пекотич се представя изключително силно при подрастващите и прогнозите за бъдещето му са били далеч по-бляскави и оптимистични от това да постигне първи успех от подобен калибър чак на 33-годишна възраст.

Световният номер 784, който попадна в селекцията на страната си за United Cup, избира първо да завърши колеж, по примера на Джон Иснър и Стив Джонсън, преди да се насочи към тениса, като прави своя професионален дебют в турнир от сериите "Фючърс" през далечната 2013-а, когато е 24-годишен. Хърватинът в това време от кариерата си работи здраво ежедневно и усилията му дават резултат, като 24 месеца по-късно след първата му проява в Тура, той вече е на крачка от това да пробие в световния топ 200, заемайки рекордния си към него момент ранкинг на номер 206.

Тогава обаче Матия трябва за първи път в живота си да се сблъска със здравословни проблеми, които не му позволяват да се състезава, и той се подлага на операция на смотаха, но усложнения при нея го вадят от кортовете за близо година време. Този момент бележи до голяма степен и пътя в тениса на ветерана, след като травмата преобръща представите му за спорта и той решава да подаде документи за бизнес училище, без да има каквито и да било очаквания към осъществяването на нещо повече, но скоро бива приет.

Впоследствие Пекотич размисля за решението си, но при липсата на възможност да откаже заявката си, той записва в учебното заведение. Времето прекарано в Кеймбридж за хърватина не продължава дълго, след като треньор по тенис от Харвард го забелязва и го кани да работи с училищния отбор. Тогава това да е неотлъчна част от любимия си спорт шест дена в седмицата възобновява наглед забравената любов на балканеца към играта и той решава, че ще се завърне обратно на корта, като сам поставя пред себе си за цел да пробие в световния топ 250 в следващите 12 месеца, иначе ще се почувства принуден да окачи ракетата на стената.

В период от половин година Матия печели десет титли на ниво Фючърс и се завръща сред първите 320 на планетата, играейки най-добрия си тенис някога, както сам споделя, но в него момент настъпва кризата с COVID-19 и Турът е преустановен. Това се явява като поредния тежък момент в тениса за 33-годишния състезател, който избира да се върне към нормалната общо приета среда на живот и започва работа като директор на капиталовите пазари в Wexford Capital, но страстта му за спорта така и не угасва, при което той не спира да тренира ежедневно и да практикува любимото си занимание, играейки дори и просто любителски.

В последните шест месеца Пекотич има няколко частични и до голяма степен несъществени изяви в Чаланджър Тура, за да бъдем отведени до събитията от последните дни и мечтаната дебютна АТР победа, дошла над Джак Сок, в часовете преди която, когато преодоля квалификациите в турнира, самият някогашен световен номер 206 каза:

"Аз просто обожавам тениса. Наясно съм, че той не продължава вечно и че съм на 33 години. Въпреки това опитвам всеки ден да тренирам на максимум, като ходя на фитнес и тичам след работа. Понякога играя с шефа ми, който е 70-годишен, или с други хора, които се намират в близост до пенсионната възраст. Трябва да намирате креативни начини за тренировка." - споделя хърватинът, който все още не подозираше в момент на това си изказване, че ще постигне наглед невъзможното и ще бъде сред осминафиналистите в Делрей Бийч.


Форум - Дискусия на живо

Оцени тази статия:
Да работиш в офис, но да победиш бивш №8: Забележителната история на 33-годишния Пекотич Мартин Петков
Теми:  
atp | делрей бийч | любопитно | тенис история

Коментари





Следвайте ни в Facebook