Всеки път, когато отида на тенис турнир, е различно, а емоциите са все толкова силни. През първите дни не можеш да повярваш че си там, гласът ти трепери на всеки въпрос по време на пресконференциите. Но този път нещата бяха различни. Вече живея година и половина в Нидерландия, а освен това бях заедно с моя най-добър приятел Калоян, което ми даваше значително по-голяма увереност. Самото събитие беше по-скоро от бизнес характер и се различаваше от досегашните надпревари, които съм посещавал, но разликите не бяха толкова значителни, а емоциите - по-силни от всякога.

Всичко започна в сряда, когато все още имах ангажименти в университета, но впоследствие се изстрелях максимално бързо от Енсхеде и потеглих с влак към Ротердам, за да пристигна тъкмо навреме за мача между Григор и Хуркач. Когато седнах зад щаба на Григор, когато извиках първото "Браво, Гришо", всичко около мен ми се струваше толкова невероятно, че ми беше трудно да повярвам как действително съм на мястото на събитието. Вече бях осъществил една своя мечта, стъпвайки на трибуните в "Ахой Арена", а Григор направи случващото се още по-специално, защото ме зарадва с победа и така щях да го наблюдавам поне още веднъж.

Калоян се появи малко по-късно и веднага започнахме да опознаваме залата и самите специфики на събитието, за да го отразим подобаващо. Не след дълго вече знаехме къде са нашите места и по какъв начин да намираме възможно най-преките пътища към всички останали по-малки зали и тренировъчни кортове, така че да ви направим част от случващото се на корта.

На следващия ден наблюдавахме няколко страхотни мача и се опитвахме да попием всяка една минута на корта. Черешката на тортата беше двойковата среща на Григор Димитров и Никола Маю, в която нашият сънародник беше брилянтен, но контузия на французина позволи на техните съперници в крайна сметка да се поздравят с победата.

След загубата изпитах известно разочарование, но тепърва щях да гледам Григор отново на сингъл и тази мисъл мигновено ме успокои. Последва мач, който очаквахме с огромно нетърпение, а именно този между Яник Синер и Стефанос Циципас, но за наше съжаление, той не беше на очакваното от нас ниво и топ поставеният грък напусна безславно турнира.

Истината, е че няма как да опиша с думи изживяното по време на четвъртфиналната схватка на Григор с Алекс Де Минор. Никога в мен не са бушували едновременно толкова силни емоции и до последно вярвах, че Гришо ще напусне корта в ролята на победител. През целия мач изживявахме всяка точка заедно с Григор, бяхме на сантиметри от него и не можехме да дишаме по време на всяко едно разиграване. 

Понякога е наистина много трудно да си журналист, защото не отиваш като фен на даден турнир и от теб се изисква максимално професионално отношение, което тогава беше почти неизпълнима задача за мен, но някак съумях да се справя с всичко това. Спомням си как едно време ставахме през нощта, за да пишем статии за MV Tennis, макар че нямахме читатели в сайта и имахме далеч повече разходи, отколкото доходи. Усмихвах се и си мислех как всичко си е струвало заради моменти като този.

Тенисът винаги е бил страст за мен и Калоян, така че не можех да разбера поведението на останалите журналисти, които рядко дори поглеждаха към корта. Може всичко това да не звучи особено професионално, но тези хора никога няма да могат да изпитат радостта, която ни обзе след феноменалната победна точка на Григор и класирането му за полуфиналите.

Там Медведев беше твърде силен за нашето момче и това едва ли е възможно да бъде оспорено, но можем единствено да поздравим Григор Димитров за неговото представяне и вярвам, че най-доброто тепърва предстои за първата ни ракета.

Шампионската пресконференция на Медведев беше още едно знаково събитие от приключението ни, тъй като зададохме цели 3 от общо 6-те въпроса към бившия номер едно, а той отговори отзивчиво и максимално изчерпателно, като показа, че е изключително земен и приятен човек. В този ден също така успях да стъпя на корта, където направих няколко страхотни снимки на всеки един от победителите в надпреварата.

И разбира се, дойде време за финалната ни вечер, в която седнахме на маса с по бира в ръка и можехме да обсъдим всичко, което преживяхме през изминалите няколко дни, затваряйки една наистина специална глава в нашия живот. Благодарение на смелостта ни едно време да започнем, на подкрепата на хората около нас и специално на Найден Тодоров, ние успяхме да си създадем още едно страхотно преживяване. И нищо от това нямаше да е толкова хубаво, ако не беше споделено с моя най-добър приятел Калоян и с вас!

Форум - Дискусия на живо