Турнирите от Големия шлем са най-очакваните събития в света на тениса, но вчера Ига Швьонтек определено направи интересно изказване, което със сигурност не бива да пренебрегваме. Полякинята твърди, че женският тенис има известно предимство пред мъжкия по отношение на своята непредсказуемост, което е сериозен бонус за зрителите. Истината е, че при мъжете действително през последните близо две десетилетия доминираха основно представителите на ,,Голямата четворка" и малцина състезатели съумяха да прекъснат хегемонията им в този период. Това обаче невинаги е било така и докато сме на тема Ролан Гарос, то нека се върнем 25 сезона назад, за да проследим шокиращия триумф на Густаво Куертен във френската столица.

Годината е 1997-а, а бразилецът е никому известен 20-годишен младеж, който няма нито един достигнат полуфинал в кариерата си и не е побеждавал представител на световния топ 10. Всъщност тогава южноамериканецът прави много слаб клей сезон и записва пет поредни ранни отпадания. Това го мотивира да преобърне тази негативна тенденция преди участието си на Ролан Гарос и се прибира в Бразилия, където печели титла на ниво Чаланджър, надигравайки единствено състезатели извън първата стотица.

Въпросният трофей обаче дава нужната доза самочувствие на Куертен да бъде уверен за предстоящите битки в Париж, абстрахирайки се от факта, че е напълно непознат на широката публика. Нито един бразилски журналист не пожелава да пътува за френската столица, защото всички очакват световният номер 66 да потегли рано-рано към вкъщи и подобно пътешествие изглежда лишено от смисъл.

Техният сънародник пък бързо ги кара да съжалят за решението си, тъй като изнася показно по игра върху червените кортове. Гуга разчита на прекрасно насочен начален удар и мощен топспин бекхенд, с чиято помощ е способен да пробие през защитата на всеки един опонент. Бразилецът бързо се превръща в любимец на публиката, принасяйки нужната доза колорит със своя синьо-зелен екип, като краските го карат удивително да напомня на папагалите ,,ара". Освен това 20-годишният тенисист е винаги усмихнат и внася нужната доза позитивизъм на корта, а самата му игра е повече от вълнуваща за наблюдаване.

Куертен е на път да отпадне още във втория кръг, но оцелява в петсетов трилър срещу Андрей Медведев и оттам насетне набира скорост с всеки изминал двубой. Младежът прави немислимото и в крайна сметка достига до финала, след като е надделял над последните двама шампиони в турнира, а именно Томас Мустер и Евгени Кафелников. Последното препятствие не се очертава да бъде по-лесно, тъй като го очаква сблъсък с друг двукратен носител на титлата в Париж - Серхи Бругера.

Испанецът се е превърнал в истински хегемон на кортовете на Ролан Гарос, постигайки серия от 19 поредни поредни победи в периода между 1993-а и 1995-а година. Бругера е известен с устойчивостта си от основната линия и има репутация на човек, който не можеш да видиш как пропуска от бехенд. Всичко това превръща ибериеца в сериозен фаворит срещу младата сензация, ала южноамериканецът има съвсем други планове.

Куертен е максимално агресивен още от първото разиграване и напълно развенчава защитата на съперника. 66-ият в света губи едва три точки през първия сет и нанася неспасяеми изстрели от форхенд, които Бругера просто може да изгледа как преминават покрай него. Скоро бразилецът има аванс от 2:0 сета и показва сериозни ментална издръжливост, отразявайки три поредни брейкбола в деветия гейм на третата част. Сякаш в този момент Бругера окончателно бива пречупен и бразилецът само няколко минути по-късно слага точка на спора, като пласира блестящ ретур и може да се строполи радостен на корта.

Тогава се ражда и един от най-запомнящите се начини за отпразнуване на успех, защото Куертен рисува сърце в центъра на корта и изпраща цялата си любов към публиката във френската столица, което в момента се е превърнало в запазена марка на Новак Джокович. Гуга също така се превръща в първия непоставен състезател с титлата от Шлема, откакто 17-годишният Матс Виландер постига същото в Париж през 1982-ра година.

Младокът пък бива награден от легендарния Бьорн Борг, който по това време е най-успешният състезател в историята на състезанието и е посрещнат с поклон от шампиона, защото точно шведът е големият идол на Куертен. Някъде в този момент световният номер 66 действително разбира какво е съумял да стори и произнася една от най-хубавите речи в спорта:

"Трябваше наистина да усетя купата в ръцете си. До последно смятах, че някой ще ми я вземе. Не съм вярвал, че това ще ми се случи и все още се опитвам да осъзная напълно случилото се. Извинявам се, но никога не съм печелил турнир и нямам представа как да отворя шампанското. Щастлив съм, че си доказах колко мога да постигна в любимия си спорт. Тенисът е бил всичко за мен цял живот. Никога не са ме интересували парите. Досега животът ми също беше прекрасен. Имам хубав дом, прекрасно семейство и мама дори ми дава понякога да карам нейната кола. Надявам се това да е само началото и да спечеля трофей поне още веднъж."  - завършва скромният победител.

Бразилецът далеч не се оказва чудо за един ден и печели още два пъти Купата на мускетарите. Освен това южноамериканецът прибавя и трофея от финалите на ATP към колекцията си. Тогава екстравагантният играч побеждава последователно легендите Андре Агаси и Пийт Сампрас, за да завърши 2000-та година под номер едно в световната ранглиста.

За съжаление, то тялото на трикратния победител в Париж не издържа на натоварванията и контузиите не закъсняват. Куертен обаче прави още едно величествено завръщане на любимия си Ролан Гарос и побеждава Роджър Федерер в третия кръг на надпреварата през 2004-а. Така бразилецът спира Маестрото по пътя му към историята, тъй като швейцарецът не губи друг мач през сезона на "мейджър" ниво и единствено поражението на Откритото първенство на Франция го възпира от направата на ,,Календарен шлем".

Всички тези обстоятелства са достатъчен довод за Густаво да преодолее болката и да се сбогува с привържениците в своя собствен тенис храм. Приказката на Куертен завършва в Париж през 2008-а година, като той не е стъпвал на корта за период от близо 40 месеца. Негов опонент е французинът Пол Анри-Матьо, само че местният представител не получава никаква подкрепа, а виковете "Гуга, Гуга", отекваха дълго след последното разиграване в кариерата на славния тенисист.

Форум - Дискусия на живо