Наскоро Дария Радулова спечели юношески турнир в Португалия. Ето какво сподели тя пред официалния сайт на Българската тенис федерация.

- Дария, честита първа титла от проекта „3Т“ в Мая, Португалия! Разкажи ни малко повече за теб. От кога се занимаваш с тенис, как започна?
- Благодаря за поздравлението! Започнах да се занимавам с тенис на 9 годинки и половина в Хасково при треньорката Невена Шопова. Сега съм на 14 години. След като смених няколко клуба, сега съм в родния ми град Стара Загора в ТК „Августа Траяна“. За мен проектът „3Т“ започна през тази година, тъй като през 2016-а имаше само за 12-годишните. В Мая спечелих първата си титла от него, но се надявам да има още много до края на година.

- А какви изяви имаше извън проекта?
- От началото на година спечелих още два международни турнира, които не бяха включени в програмата на „3Т“ - в Сърбия и Румъния. Станах шампионка и на държавното първенство през зимата на сингъл и на двойки. Като цяло и предишната година съм играла по доста международни турнири, но усещането да си с отбор е съвсем различно. Преди бях сама, само с баща ми, а сега имам треньор и приятели от отбора, които ме подкрепят постоянно.

- Какви са целите ти в тениса?
- Мечтата ми е да стана номер 1 в света. За тази година очакванията ми са да се представя максимално добре в турнирите, на които ми предстои да участвам по проекта „3Т“. Бих искала да спечеля и лятното държавно първенство до 14 г. и да отида на Европейски купи и европейското лично, което ще е много голям успех за мен, тъй като там се явяват първата и втората от всяка държава от континента. Да постигна успех там също е много важно за мен.

- Къде тренираш, как се подготвяш?
- Тренирам в Стара Загора с Диан Петров, който е главен треньор в клуба ми „Августа Траяна“. От клуба също много ме подпомагат и са важен фактор в моето развитие, както и двамата ми треньор по лека атлетика – Роси и Кольо Нешев.

- Каква конкуренция видя в Португалия?
- Турнирът в Мая е един от най-силните в Европа, от първа категория на Тенис Европа е. Имах много трудно мачове срещу французойки, португалки и др. Играх срещу първата ракета на Португалия, първата на Румъния на полуфинал и първата ракета на Испания във финала. Това беше най-тежкият ми мач в сесията. Имаше много трудни моменти, в които съм много благодарна на треньора Людмил Накашев и на всички от отбора, че ме подкрепяха през цялото време. А след като взех купата, беше много приятно, снимахме се всички. Всъщност това не бе само моя победа, тя е за отбора, за федерацията и всички, които ме подкрепят.

- Следиш ли изявите на най-добрите ни тенисисти Цветана Пиронкова и Григор Димитров?
- Да, те са идоли на всички млади български тенисисти. Много се радвам, когато печелят. Те са много големи тенисисти и се надявам да постигна, ако мога, техните резултати.

- Надяваш ли се да наследиш един ден Цветана Пиронкова?
- Разбира се, надявам се и да я задмина.

- Всъщност любимата ти тенисистка беше Ана Иванович. Искаш ли да я наследиш като любимка на феновете?
- Разбира се, кой не го иска. Надявам се, така както се радваха на нея, един ден да се радват и на мен. Защото аз наистина много се трудя. Не само върху тенис играта ми, а върху целия си характер. Надявам се един ден да оправдая очакванията.

- А как намираш идеята да си модел, като нея?
- Това е моя мечта от дете. За мен визията също е много важна.

- Имаш много различни хобита извън тениса. Успяваш ли сега като част от отбора на „3Т“ да съчетаваш спорта с музиката и рисуването?
- Честно казано от месец и половина насам, преди няколко дни за пръв път отидох на рисуване. Моите колежки вече се подготвят за модното ревю, което правим на края на всяка година. За него сами си изработваме роклите. Тази година темата ще ни е приказките. Планираме аз да го открия като Спящата красавица и да го закрия с моя собствена рокля, така че се подготвям.

- Как успява едно момиче като теб с толкова много интереси да се концентрира на корта?
- Засега ми се получава, но честно казано, тежко е, трудното е, нямам време за почивка, за себе си или за приятелите ми. Преди свирех и на пиано. Даже пианото ми е още вкъщи и всеки път, като го погледна, ми става малко тъжно, защото преди това ми беше едно от любимите хобита, а сега нямам време да го отворя. За жалост, едно по едно хобитата ми отпадат. С училището също е трудно, но чета докато пътувам и засега се справям. За една седмица, откакто се прибрах от Португалия, съм направила вече около 15 теста. Всяка вечер уча до полунощ, че и след това. Но няма как, седми клас съм и ми предстоят матури.

Форум - Дискусия на живо