Хуан Мартин Дел Потро винаги е бил един от най-обичаните състезатели в ATP Тура и неслучайно се сдоби с прозвището "Нежния гигант". Бившият номер три печелеше любовта на феновете с огромното си сърце и винаги спортсменско поведение на корта, а неговият форхенд вероятно е най-добрият, който досега тенисът е виждал.

За съжаление, то късметът не беше с аржентинеца и той трябваше да премине през цели 8 операции по време на своята кариера (4 на китката и 4 на коляното), като в крайна сметка той беше принуден да се оттегли от професионалния спорт на миналогодишната надпревара в Буенос Айрес, където беше повече от болезнено да гледаме как Дел По трудно изобщо се движеше по корта, докато сълзите напираха през цялото време в очите му.

Изглежда обаче някогашният шампион от US Open не се е отказал окончателно от завръщане в Тура и прави всичко възможно, за да преодолее болката и да го видим за един последен път на "Артър Аш Стейдиъм", откъде започна неговата тенис приказка.

"Болката все още афектира всекидневието ми. Това предизвикателство е много по-различно от тези, с които се сблъсквах като професионален тенисист. Истината, е че не водя особено щастлив живот, защото гледам Ролан Гарос и искам да играя, но трябва да се вслушам във физиката си и това, че моето тяло ме кара да поема по друг житейски път.

Имам желанието на US Open да стъпя за един последен път на корта и да направя достоен мач. Здравето ми обаче праща сигнали към мен, които не са съвместими с моето желание. Ако няма промяна през следващия месец, то ще трябва да намеря по-различен начин, за да затворя моята кариера, но засега всеки ден ставам с мисълта да изпълня своята цел, докато не ми се наложи да направя обявление за крайното си решение.

Не чувствам, че на 100 процента съм затворил своята врата в тениса. Катинарът все още не е щракнал. Влизайки в моите социални медии, то ще видите как там пише, че съм активен тенисист и искам да остане по този начин. В момента се подготвям. Не мога да премина през процес като Надал, който има за цел да се състезава през целия следващ сезон. При мен това е невъзможно. Бях номер три в света, повредих коляното си за цял живот, само че продължавам да се консултирам с различни лекари и да се опитвам да минимизирам щетите. Все още се имам за професионален атлет.

През кариерата си съм живял с две негативни усещания. В дадени моменти съм изпитвал гняв след всички тези контузии, докато друг път е било обикновено отчаяние и съм се питал защо точно аз трябва да премина през всичко това. Понякога пък изживявам точно обратното, когато видя как някой състезател печели даден трофей и се замислям, че и аз бих могъл да бъда на неговото място, ако обстоятелствата не бяха такива.

Разбира се, то много други тенисисти са страдали и не съм някакво изключение. Алкарас започна да крампира след два изиграни сета срещу Джокович, а е на 20 години. Аз спечелих US Open на 20 години, побеждавайки Федерер на финала. Когато трябваше да се справям с някакви проблеми встрани от тенис корта, то го приемах за персонално предизвикателство.

Никога не съм имал проблем с това да побеждавай най-добрите в света. Проблемите ми бяха свързани с това да излекувам китката си. Не мога да ударя бекхенда с пълна сила? Тогава ще премина към слайса, няма проблеми. Най-трудният ми съперник е моето тяло. Никога не съм се страхувал да се изправя, срещу когото и да било. Винаги съм се стремял към постигането на наглед невъзможното" - споделя Деп Потро пред Paginal 12.

Форум - Дискусия на живо