Джокович за менталната си настройка по време на мач и справянето със съмненията към себе си
17-кратният шампион от Големия шлем Джокович коментира: „На тенис корта мигновено забелязвам разликата в собственото си възприятие за това просто преживяване (което ми предстои)… когато направя трансформацията от съмняващото се състояние на духа - когато си позволявам някои разсейвания и някои фактори от околната среда да повлияят върху концентрацията ми, присъствието ми - [до] момента когато съм напълно хармоничен, присъствам в него и всичко протича. Не го мисля, защото е автоматично, защото вече го имам в себе си“.
„Излизам и тогава знам точно разликата и когато направя това превръщане от добро в лошо или от лошо в добро, в каквато и да е посока. Наистина е интересно да говоря за това, защото мога да го усетя на корта. Това е същият корт, същият опонент и нивото на качеството на тениса не се променя много. Малко или много нивото се запазва същото.
Но контролирам как се чувствам и как действам в тези ситуации. „[Контролирам как се чувствам] като имам по някакъв начин ясно съзнание и осъзнаване за присъствието на този вътрешен разговор относно случващото се, мислиш си:„ О, не съм достатъчно добър, той е страхотен, не се чувствам добре, слънцето е в очите ми, някой крещи нещо от тълпата“.
Ако започнеш да вървиш по този път и нямаш контрол върху мислите си и той напълно те засипе, това ще значи, че си загубил фокуса си и затова се чувстваш толкова по-слаб от опонента си“. Сръбският тенисист казва, че да вярваш в себе си и да имаш увереност е най-голямата тайна към успеха.
„Нищо външно не се е променило, но вътрешно (трявба да) си казваш:„ Тренирах, знам, че съм добър, вярвам в себе си, имам увереност в себе си, ще изпълнявам тези удари по най-добрия възможен начин.
Каквото и да се случи, приемам го, възстановявам се, преминавам към следващото“. И тогава изведнъж цялата игра, импулса се измества на твоя страна. Наистина е интересно, защото всичко се свежда до силата на ума. Силата на ума е нещото, което имаме, което притежаваме. Не можем да очакваме някой друг да ни го даде или да ни подари нещо подобно, което ще бъде лек или тайна за успех. Трябва да се справим сами с това.“