Новак Джокович притежава една от най-бляскавите кариери в тениса, изпълнена с не едно и две значими постижения. Той е вдигал трофей от Големия шлем цели 18 пъти, което го доближава само на 2 стъпки до неговите големи съперници Роджър Федерер и Рафаел Надал, които имат по 20 "мейджър" титли. На 8 март сърбинът подобри рекорда за най-дълго време като номер едно в света, задминавайки Маестрото, който беше окупирал първата позиция в световната ранглиста в продължение на 310 седмици. 

Както всеки един човек обаче, така и Джокович е имал моменти на колебание, в които се е съмнявал във възможностите си, и дори е обмислял да сложи край на кариерата си. Това се случва през 2010 г. след четвъртфинала на Ролан Гарос, когато Ноле води с 2:0 сета, но губи последвалите 3 части и претърпява едно от най-тежките си поражения. 

"Чувствах, че светът ми се разпада, мечтите ми бяха разбити и си помислих, че не съм достатъчно добър, за да постигна това, към което се стремя", каза сърбинът в подкаст с Червин Джафарие, припомняйки си най-трудния момент в своята кариера.

Той също така разкри как след двубоя е плакал в стаята на треньора и физиотерапевта си и добави, че се е чувствал толкова смазан, че сякаш е ударил стена и не е можел да продължи повече. Световният №1 е благодарен на своя наставник, че го е оставил да плаче, за да се отърси от негативните емоции, които са му тежали в този момент. 

"За мен най-добрите треньори са тези, които успяват да намерят начин да се справят с уязвимостите на своите състезатели и да се отнасят с тях, както с приятели", завърши Ноле.

Източник: EssentiallySports

Форум - Дискусия на живо