Джуди Мъри: Мисията е изпълнена

"Мисията е изпълнена. Така майката на Анди Мъри - Джуди, оповести в Туитър, че синът й е №1 в световната ранглиста, публикувайки тяхна снимка, когато той е още дете. Това е жената, която отдаде целия си живот, за да могат синовете й да преследват жълтата топка по пътя към бляскавото бъдеще. Ето, че прозрачното кълбо, в което тя видя слава за Анди и Джей-ми, не я е излъгало. Сега мама Джуди може да релаксира.

Г-жо Мъри, как се чувствате, когато вече преминахте финалната права?
- Изпитвам огромно щастие и удовлетворение. Това е наградата за целия този тежък труд и отдаденост, които Анди положи, откакто бе дете.

За да бъдем честни обаче, той бе вторият Мъри, след брат си Джейми, който достигна преди него върха, макар и при двойките...
- Да, това е вярно. Те израснаха заедно и винаги са се съревновавали. Предизвикваха се на абсолютно всичко - от игра на карти, през тенис, футбол, голф, та дори на борба.

И кой печелеше?
- В едното печелеше единият, в друго - другият, може би поравно. Предвид претенциозното шотландско време, те използваха всеки миг да играят тенис, дори и в хола ни. Вземаха ракети за федербал и един балон, диванът ставаше мрежа и играеха. След като пораснаха малко, ситуацията стана по-тежка за дневната защото балонът бе сменен с топка, а хилките - с истински ракети. За борбата се местиха в спалнята. Матракът се превръщаше в тепих, а целта бе да се съборят на земята.

Без контузии?
- Не, ако не броим щетите, които нанасяха на самата стая. Винаги са били много активни и искаха да се занимават с няколко спорта едновременно. Единственото, което не са тренирали, са ски.

Знаем, че Анди е бил много талантлив футболист. Кога реално избра тениса?
- Беше на 14 години, когато бе повикан на 6-седмични проби от Глазгоу Рейнджърс. По същото време обаче от британската федерация ни се обадиха, че искат да го включат в състава на неговата възраст за няколко турнира в Италия. Беше принуден може би насила да избере тениса.

Беше ли трудно да комбинирате ролята на майка и треньор?
- Когато бяха още деца - не особено. Когато започнаха да възмъжават обаче, започнаха да се чувстват неловко от това, че майка им е треньор, и това бе стресиращо за мен. Затова и повиках едно момче на помощ. По онова време, той бе само на 21 години, много симпатичен младеж, който бе обожаван от момчетата. В крайна сметка той си проправи път в треньорската професия и сега е капитан на Великобритания за купа "Дейвис". Става въпрос за Лион Смит.

Бяха ли години на жертва за вас?
- Докато Анди и Джейми вървяха по един и същи път, всичко бе лесно. После обаче Анди влезе в академията в Барселона и бе наистина трудно да намерим нужните средства. Впоследствие ситуацията се повтори и с Джейми, който реши да отиде в Париж, за да стане на свой ред професионалист. Както при Анди, така и с него трябваше да намеря пари отнякъде. Защото няма как двете деца да растат в различни условия - трябва да им предоставите еднаква възможност за развитие.

Да върнете купа "Дейвис" на Острова бе голям успех за цялата фамилия Мъри.
- С двете ми момчета на терена, Смит като капитан, бих могла да кажа, че наистина бе така. За шотландците бе голяма емоция да ги видят да играят в Глазгоу. Те сътвориха страхотно шоу в страна, в която тенисът на практика не съществува като спорт.

Какви са отношенията между Джейми и Анди?
-Добри. Особено сега за Анди Джейми е много важна фигура. Когато си тенисист от световна величина, всеки ти се усмихва и ти казва само хубави неща. Много е важно да имаш някой до себе си, който без никакво притеснение ще ти каже, когато не си прав.

Вие винаги сте имали важна роля за Анди, дори при избора му на треньор. Защо се спряхте на Лендъл?
- Защото синът ми имаше нужда да направи следващата стъпка. Трябваше му някой, който да го изведе отвъд участие на финал на Шлема. Не просто да печели, но да се учи от загубите. Първо бях притеснена от поведението на Лендьл, гледайки го само на корта, където така и не се усмихна нито веднъж през цялата си кариера. Но след като го опознах, осъзнах, че това е прекрасен човек, който има много сходно чувство на хумор до това Анди.

А как изобщо се сетихте за Моресмо?
- Иван нямаше желание да се задържи много дълго на поста и се нуждаехме от промяна. След като работи толкова усилено за мощ и агресия в ударите си, Анди реши, че има нужда от вариативност. Амели влезе в учебниците със слайсовете и късите топки, които правеше. Между нея и синът ми се получи страхотно уважение и отношение.

Избирайки я за треньор, хората заговориха, че след майка си Анди се е нуждаел да бъде командван от друга жена...
- Това е безумно. Анди винаги е имал отлично отношение към жените, без значение от повода. С избора на Моресмо дадохме ясно да се разбере, че полът няма никакво значение и трябва да прекрачим тази бариера. Ние сме хора и смятам, че с връзката между Амели и Анди показахме, че това е факт.

На профила си в Туитър написахте, че мисията е изпълнена. Коя е следващата?
- Аз съм щастлива и доволна. Сега мога да работя по-задълбочено върху проекта си за развитие на женския тенис в Шотландия и да тренирам момичета, които за съжаление са доста малко. Сега Анди може да продължи полета си сам.

"Тема спорт"