Всяка година се старая да посещавам поне по един турнир от АТР календара заедно с моето семейство и този път решихме това да бъде Laver Cup. Истината е, че досега не бях присъствал на подобна отборна надпревара, но участието на Григор Димитров беше един страхотен стимул да усетя от емоциите на този толкова успешен тенис експеримент, който се превърна в неделима част от Тура.

7-ото издание на надпреварата беше особено специално, защото отборът на Европа представляваше един същински дриймтийм и нямах търпение да наблюдавам как всички тези играчи от топ 10 ще се сработят като отбор.

Самите тенисисти неколкократно споделяха, че на подобно събитие атмосферата е различна от обичайната, защото тук не играеш за себе си и имаш страхотната възможност да опознаеш отблизо своите големи конкуренти, които за един кратък миг можеш да си позволиш да наречеш съотборници, а защо не и дори приятели.

Тенисът несъмнено е е един от най-джентълменските спортове, но и в него конфликтите и напрежението между състезалите са неизбежни, но Laver Cup предлага едно различно изживяване, в което противопоставянето между "сини" и "червени" няма нищо с футболните страсти и на преден план остава спортсменството, както и множеството незабравими емоции, които изживях през двата си дни в Берлин.

Самият турнир за мен започна още в петък, когато след множество премеждия с германските влакове успешно пристигнах в берлинската зала "Uber Arena". Влизането ми съвпадна точно с началото на представянето на двата отбора, а още с него ми стана ясно, че ще видя нещо напълно ново, имайки предвид как тенисистите излизаха един след друг под оглушителните аплодисименти на публиката, което напомняше по-скоро за "Мачът на звездите в NBA", отколкото за тенис събитие, а самите имена, които виждах определено отговаряха на описанието "звезда".

Нивото на тенис беше подобаващо за събитие от такъв ранг и бях изключително приятно впечатлен от играта на Франсиско Серундоло, чийто агресивен тенис изцяло доминираше над Каспър Рууд, а Джон Макенроу беше на седмото небе от щастие за разлика Бьорн Борг, от чието изражние трудно можеше да се разбере какво точно изпитва.

Впоследствие Циципас направи същинско тенис показно на Танаси Кокинакис, за да изравни точките в мача, а това означаваше, че можеше да затая дъх, защото идваше вечерната сесия и черешката на тортата за мен в турнира, а именно появата на Григор Димитров.

Времето за шоу настъпи, а аз бих могъл смело да заявя от името на всички българи в залата, че срещата на Григор се оказа най-емоционалната и качествена за деня, като никой в трибуните не остана равнодушен към случващото се на корта.

Българските знамена се вееха гордо в чест на световния номер 10, а нашият сънародник сътвори такива шедьоври на корта, че дори "Ледения" Бьорн Борг не можа да скрие усмивката от лицето си, а залата буквално щеше да падне след точката на турнира, която Григор сътвори в тайбрека на първия сет и неговите съотборници не можеха да прикрият своето изумление от фемоменалния демараж на Димитров, който се бори като истински български лъв, за да обърне втория сет от 1:5 гейма и така да донесе временна преднина в резултата на своя тим.

Последвалите двойки изобщо не можаха да вдигнат трибуните по същия начин, въпреки че в тях участие взе местния любимец Александър Зверев, който на всичкото отгоре си партнираше с Карлос Алкарас, но за пореден път се доказа проверенето във времето правило, че синглите и двойките са напълно различни спортове и в крайна сметка Бен Шелтън и Тейлър Фриц сложиха звездния тандем в малкия си джоб, а аз изпратих един незабравим тенис ден.

В събота пропуснах сутрешните мачове, но бях на линия за вечерната сесия, което ми даде възможност да се насладя на още една доза първокласен тенис, а въпреки отсъствието на Григор, то за мен беше повече от любопитно да го видя в ролята на един същински втори треньор за своя отбор, но за съжаление самите европейски играчи на корта далеч не горяха в играта, както нашия сънародник от скамейката и това доведе до тежки поражения за Александър Зверев и дуото Циципас / Рууд, а Световният отбор набра сериозна преднина.

На следващя ден трябваше да напусна Берлин и нямах възможност да наблюдавам развръзката на сблъсъка между двата отбора и церемонията по награждаването, но се убедих за пореден път, че тенисистите имат и друго лице извън корта.

Франсис Тиафо се открои за пореден път с неспирните си шеги и своя силен отборен дух, а всички други играчи видимо живо се интересуваха от случващото се на корта и далеч не приемаха Laver Cup за просто един демоснтративен турнир, какъвто той категорично не е, защото всеки един мач беше с огромен интензитет и всички тези големи шампиони играеха като за последно.

Надявам се в бъдеще отново да посетя това истинско бижу в тенис календара, което е един страхотен мост между състезателния тенис и атракцията в спорта, която е толкова нужна на нашата любима игра, за да бъде все така обичана и актуална сред следващото поколение тенис фенове.

Форум - Дискусия на живо