В никакъв случай не съм изненадана от показаното от Цвети Пиронкова. С нея тренирахме още в Австралия и тогава според мен беше в добра форма. Специфичното в тениса е, че понякога може да си във форма, но резултатите да не дойдат на момента. Нивото се е вдигнало много, но ето че в Париж трудът и работата, които Цвети е положила и се отплатиха! Това е голям успех и всички трябва много да се гордеят с нея!

След мача с Радванска гледах репортаж и в сряда я хванах малко по френската телевизия срещу Стоусър. По мое мнение Пиронкова беше много бърза, а в играта стабилна и разнообразна. В тениса има един лаф - It's not over until it's over (от англ. - Нищо не е свършило, докато не свърши). Мачове са били печелени от 6:1, 5:0 и 40:0, както и са били губени от същия резултат. Това е спорт, в който докато не спечелиш последната точка, още не си спечелил нищо. За това са ми много смешни някои наши български всезнайковци, които след първия сет бързат да дават оценки. Агниешка Радванска е нормално да е нервна. Направиха й обрат и загуби. А тя би трябвало да е достатъчно голям професионалист, за да не се влияе от времето.

Стоусър е тежък съперник, но на това ниво леки няма. Играли сме два пъти и имам лоши спомени, физически е меко казано машина, а стилът й е агресивен и крайно неприятен. Мисля, че шамотът също и допада като настилка. И въпреки това Цвети я натискаше и имаше шансове. Какво не и достигна само тя си знам. Отвътре повярвайте ми, е много по-сложно, отколкото отвън.

Единствената дума, с която бих описала обстановката на централния корт в Париж е феноменална. В началото, като излизаш от тунела на съблекалнята и стъпиш на корта, според мен няма състезател, който да не му трепне леко. Приятна, лека еуфория. Това е един от най-големите кортове. Когато е пълен и видиш толкова очи вперени в теб си е притеснително. Точно и в това, според мен се крие разликата от това да си много добър и велик. Великите използват тази енергия и тези хора, като бензин за играта си. Стават хищници и атакуват, докато не те прекършат. Но нека е ясно, че малцина са тези, които имат привилегията да стъпят на този корт. На повечето хора, които седят пред тв-екрана или компютъра и дават акъл, ще им кажа, че най-вероятно ще припаднат само, като погледнат през тунела. Дори няма да стигнат до корта, камо ли да изиграят цял мач.

Сега престои сезонът на трева. За повечето тенисистки „Уимбълдън" е най-трудният Шлем. На тревна настилка има само 4 подгряващи турнира. Няма много възможности за дълга подготовка и сезонът на трева е кратък. През останалата година се играе само на твърда настилка и шамот. Като цяло всеки играч си има любима настилка. На мен лично червеното ми пасва най-много и това е една от причините „Ролан Гарос" да е любимият ми турнир от Големия шлем.

В Париж преди да направя, каквото и да било при жените, първо спечелих титла при девойките. Може би за това си ми остана слабо място. Разбира се, юношеската титла е крайно незначителна. Истината е и винаги ще бъде при професионалистите. Пробива си при жените го помня все едно беше вчера, но не е. Тази година е 11-ата от тогава. Прекрасни спомени и усещания, но също така през призмата на времето и опита, сега осъзнавам колко съм била малка.

Пробивът беше голям, но това е идеален пример за това как може да ти се случи нещо, преди да си подготвен напълно за него. От тогава, както се казва, „изтече много вода". Дай боже, да съм| здрава и да мога. да продължавам-да се трудя и развивам. Другото е Божа работа.

Сесил Каратанчева, "Меридиан мач"

Форум - Дискусия на живо