Надали някой е очаквал, че финалният сблъсък на тазгодишния US Open при дамите ще противопостави една срещу друга две тийнейджърки, но ето че Ема Радукану и Лейла Фернандес пренаписаха историята и в събота ще спорят за трофея в Ню Йорк. По всяка вероятност това развитие на турнира е било неочаквано и за двете тенисистки, които обаче със своята наистина впечатляваща игра доказаха, че напълно заслужават мястото си на финала, а ето и какво каза развълнуваната канадка след успеха на полуфиналите над световната №1 Арина Сабаленка:

"Нямам представа как успях да спечеля. Усещах подкрепата на публиката през цялото време и съм им изключително благодарна. Този финал е награда за всичките години упорит труд, сълзи, кръв и пот, в които трябваше да жертвам много, но ето че всичко се отплати.

Беше страхотен мач от страна и на двете ни. Тя започна много добре, но се радвам, че бях търпелива и се борих за всяка точка. Бях доволна от себе си в тайбрека и начина, по който успявах да атакувам. Имах шансове и във втория сет, но допуснах грешки, от което тя се възползва. В решаващия сет битката беше ожесточена. Радвам се, че последната точка бе спечелена от мен.

Баща ми винаги казва, че потенциалът ми няма граници. Трябва да продължим да работим всеки ден. Нищо не е невъзможно. Този турнир ми отвори очите, тъй като видях на какво ниво е тенисът ми. Мога да играя три сета, мога да играя срещу най-добрите тенисисти и да ги победя.

Много хора се съмняваха в мен, семейството ми и мечтите ми. Думите им бяха: "Не е нужно да ставаш професионална тенисистка, а вместо това трябва да отидеш на училище и да спреш да играеш тенис". Спомням си, че една моя учителка ме убеждаваше, че няма да успея и че е по-добре да се съсредоточа върху училището. Бях ученичка в пети или шести клас и тогава ми беше много неприятно да чуя това, но сега ми звучи смешно. Всъщност се радвам, че тя се съмняваше във възможностите ми тогава, защото всеки ден си повтарях тази фраза в главата си и продължавах да работя, за да ѝ докажа, че ще постигна целта си.

Това обаче е само върхът на айсберга. Трябваше да преживеем много като семейство. Майка ми бе принудена да отиде в Калифорния за няколко години, за да ме подкрепи финансово. Това бяха много трудни години за мен, защото имах нужда майка ми да бъде до мен във времето, когато бях на 10-13 години. Много рядко я виждах, тя ми беше като непозната, но в същото време много скъпа. Изключително щастлива съм, че сега тя е тук с мен. Семейството ми и аз сме преминали през много неща и се радвам, че сега нещата се подредиха", разказа Лейла.

Източник: GoTennis.ru

Форум - Дискусия на живо