Финалистът Григор: Не спирах да вярвам, а когато не вярвах, то имаше кой да ме побутва напред

Григор Димитров категорично е един от тенисистите с най-сериозна работна етика и това въобще не може да е въпрос на дебати. 32-годишният играч продължава да е в изключително добра физическа форма и е един от най-добрите атлети в Тура. Българинът е единственият играч от своето поколение, който все още е в елита на световния тенис и сякаш става все по-добър с годините, тъй като днес официално си гарантира завръщане в топ 10 на световната ранглиста. Първата ни ракета трябваше да чака цели 6 години за този момент, което стана факт след 3-сетовия му триумф над Александър Зверев в 1/2-финалите на Мастърса в Маями, а ето какво споделия щастливият победител:

Григор, поздравления! Спечели невероятна точка, за да реализираш решителния пробив в третия сет. Беше на земята, но спечели точката въпреки това, което казва всичко за своята отдаденост тази вечер.

- Не, просто нямаше как да оставя тази топка да премине покрай мен. Той е толкова добър при минаващите удари от бекхенд страната си, така че очаквах топката и в двете посоки. Ще трябва да гледам повторение, защото не си спомням нещата толкова ясно. Просто видях топката и си казах, че ще опитам да се разтегна за нея, като нещата се получиха по най-добрия възможен начин.

Беше много сериозна битка и от двете страни на корта. Усетих как Саша вдигна нивото си след края на първия сет и непрекъснато ме поставяше под напрежение. Той игра много силно във втората част и също така пръв имаше шанс за пробив в третия сет, но съумях да сервирам добре, останах в мача и впоследствие започнах да движа топката много добре по дължината на корта и да поемам инициативата с агресивните си удари.

Завръщаш се в топ 10 за пръв път от 2018-та година. Какво ти отне, за да показваш отново най-добрия си тенис в момента?

- Каквото и да кажа, то няма да е достатъчно. Аз водя своите собствени битки и се състезавам единствено със самия себе си. Всичко е вследствие на страхотната работа на моя екип. В момента вървя по една съвсем различна житейска и професиона пътека, ако правим сравнения с миналото, но не искам да се връщам прекалено назад във времето. Бяха свършени много неща и не спирах да вярвам, а когато губех вярва в себе си, то близките ми приятели, семейството и хората от щаба бяха до мен и ме побутваха в правилната посока. Накрая всичко опира до точно тази любов и въпросното постижение е просто една черешка върху тортата.