Гигантът се завърна

В спорта често казват, че формата е временна, а класата вечна. Това означава, че когато един спортист е наистина голям, успява да се измъкне и от най-дълбоката дупка, в която са го вкарали контузиите и лошият късмет, за да тръгне отново към върха.

"Пожелавам успех на Дел Потро, защото е много висок и е хубаво момче“, заяви Серина Уилямс в Ню Йорк през 2009-а. Тогава все още я нямаше т. нар. „Голяма четворка“, а на върха на мъжкия тенис цареше двувластие. Роджър Федерер и Рафаел Надал си оспорваха почти всяка важна титла. Новак Джокович все още бе само един от добрите играчи, а Анди Мъри - поредната надежда на Великобритания. И трофеите от Големия шлем сякаш бяха запазени за двамата големи.

В онзи момент високият аржентинец се оказа една от надеждите на любителите на директния тенис, който изглеждаше погребан под виртуозните удари на Федерер и ужасното въртене на топките на Надал.

Първият бунт срещу статуквото е на „Ролан Гарос“. Надал е контузен и губи от шведа Робин Сьодерлинг - единствената му загуба на парижкия клей в продължение на 10 години. Така Федерер получава шанс да спечели и последната му липсваща титла и да направи „кариерен шлем“. На полуфинала срещу него обаче е Дел Потро - Кулата от Тандил. Аржентинецът на два пъти повежда със сет, но Маестрото се измъква, за да се класира за финала, където постига поредния си рекорд.

Делпо обаче е запазил патрони и е още по-силен на US Open. На полуфинала отнася лесно Надал - трета поредна победа над Матадора и се класира за първия си голям финал. Там естествено чака Федерер. Младокът преодолява пасив от сет и пробив, за да обърне мача и да разчупи хегемонията на двамата големи. Става най-високият шампион на Големия шлем - рекорд, който бе изравнен 5 години по-късно отново в Ню Йорк от хърватина Марин Чилич - също 198 см.

Дел Потро вече има запазено място в Топ 10 на ранглистата, а поредните му победи над Надал и Федерер и титлата на Флашинг Медоус дават надежда на куп дългучи, че сервисът и силните удари могат да пречупят сложните тактически постановки и техническото превъзходство на хегемоните. Но противно на очакванията в следващите години тенисът се развива в друга посока и към върха се приближават Джокович и Мъри - и двамата любители на дългите разигравания. Може би играта щеше да изглежда по друг начин, ако Делпо беше останал на корта в най-добрите си години. Той започва 2010-а като №4 в света, но впоследствие почти не играе заради упорита контузия в китката.

Голямото завръщане е на олимпийските игри в Лондон през 2012-а. Дел Потро, който никога не е впечатлявал с майсторство на трева. На кортовете на Уимбълдън обаче аржентинецът стига полуфинал, където губи от Роджър Федерер в най-дългия трисетов мач в историята - 6:3, 6:7, 17:19 за 4 часа и 43 минути. Ден по-късно той успява да се възстанови и да се пребори за бронзов медал с успех срещу Джокович.

Дел Потро бързо си връща позициите и скоро е №5 в света, но радостта му не трае дълго. Скоро отново получава травма в китката, която го вади от корта за близо 2 години. Завръща се през 2016-а и за всеобща изненада веднага заиграва на високо ниво. Така се стига до олимпийските игри в леговището на врага - Рио де Жанейро. Делпо няма сериозни позиции в ранглистата и жребият го изпраща срещу безспорния №1 по това време Джокович. Печели обаче в три сета и стига полуфинал, където взима тежък мач с Надал. Във финала издържа 4 часа и 4 сета, но отстъпва на Мъри, за да разнообрази колекцията си със сребърен медал.

Краят на годината крие още една приятна изненада. В началото на кариерата си Дел Потро твърди, че мечтите му са титла от Големия шлем и Купа „Дейвис“. И да - Хуан Мартин е с основна роля за победата на Аржентина над Хърватия на финала в „Арена Загреб“. В сблъсъка на първите ракети той побеждава Чилич от 0:2 сета - първи подобен обрат в кариерата му.

2017-а му носи още успехи и така стига до 20-ата си титла в Стокхолм след победата над Григор Димитров на финала. „През следващата година нямам да защитавам много точки, така че може отново да ме видите в топ 10“, заканва се Кулата.

в. "Труд"