Голям шлем без публика- падение или спасение?
Пандемията от коронавирус постави на пауза живота на всички нас. Заради глобалното и изключително бързо разпространение на вируса, всички спортни събития са временно прекъснати, като напоследък властимащите започват малко по малко да отхлабват мерките и да позволяват провеждане на тренировки и демонстративни мачове при, разбира се, специални мерки и условия.
Откритото първенство на Австралия се състои в самото начало на годината и следователно имаше късмет и се проведе пред публика с нормални условия. Появиха се обаче въпросите за останалите три турнира от шлема. Уимбълдън е най-старият и най-престижният тенис турнир в света, като за съжаление едва третия път, в който няма да бъде провеждан, е именно тази година.
След отменянето на английския турнир останаха висящи въпросителни за провеждането на Откритото първенство на Франция. Ще се състои ли, няма ли? Ще има ли публика, при зaкрити вратa ли ще се играе? Тези дни президентът на Френската тенис федерация Бернард Гуидичели не отхвърли варианта Откритото първенство на Франция тази есен да се проведе при закрити врати заради кризата с коронавируса.
“Не отхвърляме нито един вариант. Преди всичко Ролан Гарос е една история за мачове и тенисисти. Турнирът се провежда на стадиона, но също така и се предава по телевизията. Милиони зрители по света чакат. Да организираме турнира при закрити врати ще ни позволи да реализираме част от бизнес модела – телевизионните права. Това не може да бъде пренебрегнато”, коментира Гуидичели. Според медиите във Франция телевизионните права носят около една трета от приходите на Ролан Гарос.
Разбираемо е, че Гуидичели и другите ръководители търсят начини за спасяването на остатъка от сезон 2020 и провеждането на Ролан Гарос, за да могат щетите за тенисистите, директорите, организаторите на турнирите и дори зрителите да бъдат сведени до минимум. Засега остава възможността Ролан Гарос все пак да бъде проведен, макар и без публика, за да може поне средствата от телевизионните права да бъдат в помощ на тенисистите и отговорните лица.
Този вариант обаче, като че ли изключва важната подробност, че тенисът е индивидуален спорт. Да, със сигурност сам по себе си носи невероятни емоции, напрежение, кара човек да тръпне в очакване за развръзката до самия край на мача.
Но едно от нещата, които правят тенисът толкова специален и неповторим са именно феновете. Това е може би единственият спорт, който може да накара огромна тълпа хора от порядъка на 15 000-24 000 души да пазят пълна тишина; който може да задържи вниманието на публиката в продължение на 4-5 часа; който обединява хората, така както футболът успява; който дори не те кара да се замислиш дали си струва да станеш в 3 или 4 часа сутринта, като просто го правиш; спорт, който може да те накара да се гордееш с държавата си повече отвсякога само докато гледаш как представител от твоята страна се противопоставя много успешно на едни от най-големите играчи в историята.
Много често самият Григор Димитров е изразявал мнение по въпроса с феновете. Неведнъж и два пъти е изказвал благодарността си към всички, които са си направили труда да отидат и да го подкрепят на крака. Много пъти е разказвал как всички български трибагреници по трибуните са му давали стимул, надежда и мотивация да продължи да се бори, дори когато изостава в резултата, като неведнъж е успявал и да стигне до крайния успех.
Любовта и страстта на върлите почитатели на този красив спорт са неизменна част от величието му. Много по-различно е да играеш пред празен стадион, само срещу опонента ти от другата страна. Не можеш да се обърнеш и да видиш флага на страната си, не можеш да чуеш подвикванията и мотивиращите думи на привържениците ти зад гърба си, не можеш да усетиш любовта и подкрепата, които по принцип са там в публиката и са неизменна част от играта ти.
Важна роля в крайния успех за победата играе чувството за дълг на играча. Самите тенисисти много пъти се превъплъщават в шоумени на корта, като една от причините за това явление е и нуждата да демонстрират на зрителите атрактивна игра и да им покажат, че идването и подкрепата им си струва. Когато такава липсва, стадионът се усеща пуст, празен и някакси излишно огромен.
Напрежението във въздуха, докато разиграването още е в ход, гърмящите възгласи, които огласят целия корт след спечелването му, разочарованието след изпусната възможност са неща, които карат хората да се чувстват живи и достигат до играчите с дори още по-голяма сила. А единственото, което ще се чува на корта, ако мачовете се провеждат зад затворени врати, ще бъде прозрачното, бездушно ехо. Просто си представете мачовете от по-напредналите фази или дори финал на турнир от шлема да се изиграе без никаква публика…
Много пъти сме виждали ефекта на феновете в действие върху представители на домакините, които на местни турнири пред позната публика постигат забележителни резултати, защото са мотивирани да покажат най-доброто от себе си и да не разочароват хората, дошли да ги подкрепят.
Дали всъщност тенисът е толкова индивидуален? Да, като понятие без съмнение е, но всъщност нещото, което го прави същевременно толкова отборен, това сме ние- публиката. Неизменна част от интервюто на победителят след триумфа е отдаването на благодарност към запалянковците, които преживяват всяка точка, всеки бекхенд по правата, всяко воле сякаш те самите го изпълняват. Дали всъщност възможността провеждането на Откритото първенство на Франция да бъде без публика би била спасителна по отношение на телевизионните права, или би била експеримент, лишен от емоции, вълнения, сълзи и колоритност, които единствено феновете биха могли да придадат, както се изрази Симона Халеп, ни предстои да разберем.