Изключително емоционална пресконференция даде Александър Лазаров след двубоя си с Павел Котов 6:3 1:6 2:6. Тенисистът разказа през сълзи кошмара, който съпътства кариерата му през последните 6 месеца, откакто претърпя тежка операция на ахилесовото сухожилие на левия крак. Националът на „Купа Дейвис“ получи „уайлд кард“ за основната схема на Sofia Open, където преди година записа първата си победа на турнир от ATP.

„Не знам какво да кажа, когато ме оперираха – само да вметна, че това бе в същата болница, в която са оперирали баща ми и е приключила кариерата му, при същия доктор, имах сериозен разговор. Причината бе, че 95% от спортистите спират да играят след подобна травма. След този момент Господ ми взе мускул и ми даде акъл. За съжаление без мускул в тениса не става. Страх ме е, ако нещо се обърка и не мога да продължа да правя това, което цял живот съм правил.“

Запитан за силния старт на мача с Котов, той уверено заяви: „До 5:0 усещах адреналина, а левият ми крак го усещах като здравия ми десен. След този момент започнах да забавям реакцията си в краката. Не мисля, че съперникът ми игра на 100 процента. Преди две седмици той игра първия си финал на ATP.“

Родният тенисист за пореден път изказа благодарност за подкрепата.
„Уникално изживяване. Това е моето шесто участие на Sofia Open. Досега не бях изпитвал напрежение преди участие. Аз съм директен, нямам филтър, но това се промени през последната седмица. Изпитах голям товар върху себе си. 90% от хората казваха, че не заслужавам тази „уайлд карта“, защото прецаквам някои от младите, тъй като не съм бил готов. Доказал съм през последните години, че заслужавам да съм тук. Този път имах много голямо напрежение. Колкото и човек да не обръща внимание на коментарите и злобата, няма как да се откъснеш от това. Мислих си, че след операцията ще има някакъв момент на по-различно отношение, но чух доста лоши неща по мой адрес. Радвам се, че 99.9% от присъстващите в залата искаха да спечеля.“

„Все още съм долу, даже на 9 май бях по-оптимистично настроен. Мислих си, че с времето всичко ще бъде наред. Човек играе с болки не само тенис. Дядо ми казваше, че ако се събудиш и нищо не те боли, значи си умрял. Тенисът ми е на по-добро ниво отпреди 13 месеца. Нямах съмнение, че ако бях една идея по-здрав, можеше да се справя с Котов. Като нищо мачът щеше да е 6:0 6:2. Който разбира от тенис, разбира какво говоря.“
„В България има страшно много потенциал и когато бях на 10-12 години имаше много деца, които играят феноменално. С годините някои се отказват, на други няма кой да помогне. Надявам се, ако не лично, то с примера си да помогна на някои от тях. Хората трябва да си помагат. „

Попитан какъв е най-важният урок след контузията, Лазаров призна: „Спрях да си задавам въпроси. Преди винаги търсих причина, в живота обаче нито има логика, нито има нужда да си задаваш въпроси. Това, което най-много ми се отрази, бе да бъда благодарен. Когато загубиш нещо, тогава осъзнаваш какво си имал. Загубих доста през последните години и си мислих, че е лош късмет, а това те кара да оценяваш всеки момент.“

На финал Алекс все пак изрази оптимизъм, че кариерата му ще продължи с турнири извън България.
„Кракът няма да спре да ме боли. Надявам се в края на месеца да продължа да играя турнири. Дори на тренировка ме боли повече. Това е единственият начин да продължа напред. Не съм пътувал от 6 месеца и ми липсва адски много. Преди го взимах за даденост, а сега го искам адски много.“

Източник: Sofia Open

Форум - Дискусия на живо