Спечелването на дори една титла от Големия шлем изглежда като херкулесов подвиг, а какво остава да триумфираш на всяка една от четирите "мейджър" надпревари. За Андре Агаси обаче няма невъзможни неща в тениса и американецът го доказва, завоювайки титлата на всички четири турнира от Големия шлем през своята кариера.

Още по-впечатляващото е, че бившият номер едно го прави, когато вече надпреварите на трева не са три на брой и трябва да си максимално добре подготвен на всяка една настилка. Всъщност легендарният тенисист е първият с подобно постижение в историята на спорта, а освен това е единственият състезател, който може да се похвали със завоюването на златен медал от Олимпиадата и спечелването на трофея от финалите на ATP. Нека сега се върнем към това как "мистър Ретур" най-после печели купата в Париж и по този начин увековечава името си в историята на играта.

Годината е 1999-а и Агаси има намерение да се откаже от предстоящия Ролан Гарос. 29-годишният състезател е претърпял травма на рамото по време на състезание в Дюселдорф и умолява треньора си да го извади от участие във френската столица. Брад Гилбърт обаче остава тези молби просто да минат покрай него и показва непреклонност в желанието си да замине заедно с възпитаника си за втората подред надпревара в календара от Големия шлем. Ролан Гарос към този момент е непревземаема територия за Андре, чиято ненавист към клея е пословична и той често нарича "кални плъхове" играчите, които се съсредоточават главно в представянето си на землена настилка.

Американецът все пак далеч не беше с ограничени възможности върху червените кортове и в миналото имаше два достигнати финала в Париж, като в първия губи от ветерана Панчо Гонзалес, защото перуката му е била нестабилна по време на срещата и се е страхувал тя да не падне пред очите на милионите зрители около игрището и пред екраните.

Този път Агаси не беше напереното хлапе с екстравагантна фризура, а на хоризонта стоеше един успешен зрял мъж с множество купи и сериозен дефицит на коса. Зрелият шампион не изпита нито капка съмнение в себе си, макар че изоставаше сериозно в двубоя си от откриващия кръг срещу Франко Скилари. Впоследствие легендата набира скорост и реализира впечатляващи обрати над местния любимец Арно Клеман и тогавашния последен победител в турнира - Карлос Моя.

В крайна сметка поставеният под номер 13 достига до финала, където го чака изненадваща среща с Андрей Медведев. Украинецът е четирикратен носител на титли от сериите "Мастърс", но се е намирал в много труден период в онзи сезон и серията му във френската столица е меко казано неочаквана, вземайки под внимание 100-тното му място в класацията на ATP по това време.

Любопитна подробност е, че Агаси и Медведев се срещат случайно само около 2 месеца месеца преди това. Случката се развива в Монте Карло и се оказва с голямо значение за възраждането на кариерата на бившия номер 4. Украинецът бива забелязан от Агаси как се налива в бар, и веднага тръгва да му се оплаква, че вече е твърде стар за тениса и няма понятие по какъв начин да печели мачове, а 8-кратният "мейджър" победител го мотивира със следната реч:

"Как не те е срам? Погледни ме хубаво. Почти на 30 години съм, имам множество контузии и се разведох наскоро, докато ти ми казваш, че на 24 години си свършил със спорта? Бъдещето ти е светло" - отсича Андре.

Американецът бива помолен от колегата си за съвети как да подобри тениса си, и оттогава Медведев неуморно следва начертания му план, прецизирайки го до съвършенство. Тези обстоятелства сериозно влияят върху самочувствието на тенисиста от Лас Вегас, който осъзнава, че сам е създал почти непобедим опонент и сега ще трябва сам да отговаря за последиците. Агаси стига дотам, че отваря бутилка водка в хотелската си стая и изпива сериозно количество пред очите на невярващия си треньор.

Нещата на следващия ден пък не са много по-приятни за бившия номер едно, тъй като той печели едва три гейма в откриващите два сета и всичко изглежда загубено за него. Дъждът обаче се притича на помощ в точния момент за Андре и състезателят е в очакване да чуе нужните окуражителни думи на наставника си, ала Гилбърт не проронва нито дума.

Въпросното поведение на специалиста вади Агаси изцяло извън кожата му, което води до следните реплики на бъдещия шампион в Париж:

"Наистина ли, Брад? Избра точно този момент, за да замълчиш. Не виждаш ли, че играя срещу свой ши*ан двойник? Андре срещу Андрей, но новата ми версия е много по-млада и силна от мен" - гневи се американецът.

Тогава Гилбърт повишава тон, както никога досега в живота си, и изкрещява следното: "Какво, по дяволите, искаш да чуеш? Специалният играч на корта си именно ти, Андре. Просто трябва да бъдеш по-добър от един човек. Наистина ли искаш да ти кажа, че той е по-добър от теб? Това би било абсолютна лъжа" - заключва някогашният топ състезател.

Скоро слънцето отново се появява, само че Медведев не спира да се приближава към чист успех. Мощните му удари оставят често безпомощен опонента му и Агаси изглежда пред разпад, след като допуска две поредни двойни грешки подред и е на ръба да бъде пробит. Украинецът излъчва самоувереност и очаква лек сервис, който веднага да атакува, защото американецът вече е пропуснал пет поредни подавания. В този момент Агаси показва шампионски манталитет, насочвайки почти неспасяем начален удар, и впоследствие американецът завършва с безкомпромисно воле в близост до мрежата.

Така бива дадено началото на поредното паметно завръщане на 13-ия поставен в тогавашното издание на турнира и няма сила, която да спре Андре Агаси по пътя му към неговата първа титла на Ролан Гарос. Самият американец не крие, че е направо нечестно чувството от победата да е толкова прекрасно. "Лошото момче на тениса" поздравява публиката по френски маниер, отправяйки целувки към всяка една част от корта и няма никакво намерение да крие своите сълзи.

Въпросният миг несъмнено ще стане като един от най-емоционалните в историята на надпреварата, а Агаси завършва годината на върха в ранглистата и демонстрира нагледно, че няма невъзможни неща за него, щом съдията на стола обяви началото на мача.

Форум - Дискусия на живо