Българският тенисист Григор Димитров е суперзвезда в големия тенис. Той е първият българин, печелил ATP титла въобще. Нашето момче е триумфирало осем пъти до момента. Най-високото му класиране е номер 3, до което достигна през 2017 г. след победа на Финалите на ATP.

Гришо е посланик на най-известните световни марки, привличайки вниманието на журналисти и фенове. Списание HelloMonaco разговаря с Григор за бъдещите му планове, успехи, благотворителност и житейска хармония. Ето и първа част от интервюто на българина:

Какво се случва сега. Решихте да не продължите участието си в Париж заради контузия? Наистина ли е много сериозно?

-Всъщност ми се наложи да се подложа на манипулация на крака. По принцип никога нямам проблеми, вероятно защото съм свикнал с това ... Спортистите по принцип рискуват много, като ежедневно прекрачват физическите и психологическите граници. Мисля, че има погрешно схващане- хората често не разбират, че това, което изглежда като добър и бляскав живот, всъщност е това, в което всеки ден влагате много и мисля, че само вие можете да го оцените като професионален спортист.

Как преминахте през коронавируса? 

-Беше трудно, но това също беше положително нещо. В началото на пандемията полагах толкова добри грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях много изолиран. Тренирах, работех, исках да наваксам малко фитнеса, тениса и успях да го направя. И след това 20-дневна самоизолация у дома - можете само да си представите колко време имате да мислите за някои неща. И наистина много мислех. Още повече ценя хората, които наистина се грижат за мен.

Някои хора изпаднаха в депресия по време на тези COVID времена, но някои приемат това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?

Каквото и да правим през деня, накрая винаги се прибираме у дома- между четири стени. Може да изглежда страхотно това, което правим в професионалния тенис, и може да изглежда, че сме някак разглезени като цяло - с луксозните хотели и живота, който водим. Жертвата- това, което никой не разбира, е другата част, която трябва да се направи, за да се стигне до там. Голямата пропаст в един момент ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към обикновения живот. А в тениса винаги имаме някой, който е 24 часа на разположение- можем да се обадим и да поискаме това, от което имаме нужда. Мисля, че е важно да имаш някого, с когото да можеш да поговориш. Номерът е винаги да имаш правилното съотношение между положителни и отрицателни мисли и да бъдеш по-насочен към положителните, защото негативните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.

Говорейки за вашето семейство, как бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражание, ваш приятел и треньор?

Произхождам от такова спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е бивша волейболистка, така че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще правя. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, ако не играех тенис. Не знам. Исках само да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е просто много позитивен човек. Не вярвам да съм виждал ден в живота й, в който да се е чувствала негативно или дискомфортно. Винаги я питам: ,,Как го правиш?", а тя просто отговаря ,,Не знам. Просто съм такава". Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота- въпреки че е много силна и позитивна, тя винаги е успявала да ме провокира и да ме предизвика да правя нещата по-добре. И тя има толкова добра връзка с баща ми и те се допълват на толкова различни нива и мисля, че и поради това се разбират- заедно са от 30 години.

Мислите ли да имате собствено семейство?

Разбира се, че мисля за това. Мразя да го казвам по този начин, но понякога се опитвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм- просто да живея този живот, като за малко не правя нищо.

Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви помага в кариерата ви? 

Обичам да вярвам в това. Баща ми беше моят треньор, така че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това само по себе си вече е толкова голяма помощ като дете, просто да ви побутне. И тогава, очевидно, бях сам толкова дълго, но успях да се задържа. Разбира се, имах трудни години, но никога не изпусках от поглед основната ми цел.

Имате ли някакви модели за подражание, хора, които са ви вдъхновили, не само в спорта?

Има много хора, които харесвам и от които черпя вдъхновение. Едно от нещата, които винаги следвам, е интуицията ми, инстинктът ми. Хората винаги ме питат: ,,Какъв съвет бихте дали на дете или на някой ваш голям фен?". Оценявам, че детето ми е фен, но никога не бих му казал да направи това, което направих аз. Мога само да се продължавам и след това, разбира се, да разкажа от собствения си опит. Затова винаги казвам: ,,Намерете своя път, създайте своя път".

Животът е последователност от победи и поражения, как празнувате победите си? Имате ли някакви ритуали?

Празнувам и триумфите, и пораженията по един и същ начин. Когато е добре, не трябва да е толкова добре, а когато е зле, не трябва да е толкова зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че затова намирането на баланса е най-ценното нещо както в тениса, така и в живота. Никога не е толкова хубаво и никога не е толкова лошо. След като започнете да намирате това равновесие, започвате да научавате не правилата на живота, а елементите му. Черпя вдъхновение от толкова много различни неща, независимо дали е от ходене на състезателна писта или просто да се наслаждавам на разходка, или да направя хубава картина. Ако успеете да извадите малко позитивност от него и да го приложите, използвайте го, това е вълнуващо. В крайна сметка, когато правите нещата, е много важно да имате цел.

Връщайки се към победи и загуби, работите ли върху грешките си?

Мисля, че съм се учил от грешки, но никога не съм искал да навлизам твърде дълбоко в това. Много съм строг със себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че винаги имате следващата седмица. Така че винаги имате време да се поправите, което е добре. В живота всъщност нямате толкова много време да правите такива неща. Това, което правим е, че изживяваме мечтата си точно сега, на корта. Не е истински живот. Като спортист имате срок на годност- точно както всеки продукт в магазина. Ние живеем нашата мечта, няма да е завинаги. Така че, по-добре поправете грешките си бързо.

Имате ли тенисист, срещу когото бихте искали да спечелите?

Е, направих го миналата година на US Оpen срещу Роджър. И мисля, че да го победя по такъв повод и начинът, по който се случи- това означаваше повече за мен, отколкото срещу всеки друг играч. Разбира се, оценявам толкова много други победи, които съм имал, но тази конкретна победа за мен означаваше повече от действителната победа. Бих казал, че най-много изпъква този мач.

Форум - Дискусия на живо