Най-добрият ни тенисист даде специално интервю за Tennis Channel, в което разказа за времето си по време на пандемия и за триумфа си в Лондон през 2017 година.

„Беше страхотно. Бях в Калифорния през последните три месеца, след като разбрах, че Индиън Уелс е отменен. Харесвам мястото и реших да остана. Взех си почивка няколко седмици и се наслаждавах на неща извън тениса. Имах шанса и да прекарам време на корта, да работя върху неща, които миналата година нямах възможност да правя, тъй като бях контузен. Малко по-малко ставах все по-добър по време на карантината. Исках да поддържам форма и правех много нови фитнес упражнения. Харесвам да предизвикам тялото си. Беше много интересно време, ако трябва да бъда честен“.

Ракета №1 на България засегна и темата за мотивацията по време на карантина.

„Най-трудната част беше това, че не знаеш колко да тренираш, кога си готов, за какво точно се готвиш. В моят случай имаше малко разлики от миналата година, защото миналата година нямах възможност да тренирам, така както искам. Седнахме с треньора ми и се разбрахме просто да го слушам. Трябваше да бъдем умни по време на тренировките ни, да не прекаляваме с нещата, които правим. Аз по принцип имам склонност да прекалявам, имам навика да играя много“.

Казвах си, когато излизах на корта: „О, Боже, нямам мачове в следващите два месеца. Първоначално беше малко странно, но след няколко тренировки Крис дойде при мен и ми каза: „По-полека, не се стресирай твърде много“, което беше страхотен начин да започнем да работим над важните неща. Всеки ден, в който изляза на корта се опитвам да си поставя правилните цели – дали ще бъде определен елемент от играта ми, който искам да развия или повече работа над сервиса, ретура – каквото усещаме, че трябва да правим днес. Опитваме се да се фокусираме 100 процента върху това, което трябва да правим. Въпреки че мотивацията е различна, въпреки че нямаме турнири, за които да се подготвяме, аз всеки ден си поставям малки цели, които да постигна. Харесвам да се събуждам по този начин. Харесвам да играя мачове в главата си. Ангажирам ума си за 30-40 минути на ден, мисля, че е много важно. Имах възможност да развия и фитнеса си до известна степен – правех упражнения, които невинаги правя. Честно казано бях доста зает.“

„Тренирах само с Крис. Мисля, че той е човекът, с когото съм прекарал много време в живота си.“

Гришо бе попитан с кой тенисист играе въображаеми мачове в главата си.

„Всеки ден си затварям очите и си представям ранглистата и посочвам играч на произволен принцип. Готино е, а и работи.“

Българинът разказа и как е празнувал рождения си ден.

„Имаше голяма торта, много исках торта. Родителите ми се обадиха. Нямах време да отпразнувам рождения си ден подобаващо.“

Григор бе попитан за най–големия му успех до момента – триумфа му в Лондон.

„Да се касирам за този турнир винаги е било цел. През тази конкретна година просто се надявах да играя на турнира. Преди да се класирам си казах, че съм много близо до това и ако успя да се класирам, това ще бъде страхотно за мен. И след това успях да се класирам на последната надпревара за сезона – тази в Париж. Беше като илюзия за мен, исках просто да участвам и да видя докъде мога да стигна. По време на мачовете имах чувството, че не мога да загубя. Все едно бях „в зоната“, а това е трудно да се поддържа по време на цял турнир. Всичко протече толкова гладко за мен, исках още един кръг и още един кръг. Мислех, че нищо няма да се обърка. На финала играх за пети път срещу Давид Гофен – беше страхотна битка и двамата играхме най-добрия си тенис. Няколко точки решиха мача. При мачбола се молех да пропусне волето.“

Форум - Дискусия на живо