Григор Димитров разговаря за 2017г., когато се превърна в шампиона на шампионите след спечелването на трофея от Nitto ATP Finals, в чест на 50-годишнината на Финалите на ATP. Ето какво каза носителят на 8 титли от ATP:

Дебютното ми участие на турнира бе най-важното нещо за мен през онзи сезон, тъй като в предишни години се представях много добре, но никога не успявах да се класирам. Винаги не ми достигаха 2, 3 дори 1 място и тогава си казах, че тази година трябва да отида там.

Първият мач изигра огромна роля, чрез него усетих обстановката- стъпваш на корта и това е всичко, един топ играч срещу друг. Тогава си казах: ,, Уау, няма лесен кръг, така че просто се успокой". С всеки изигран мач все повече навлизах в зоната си и просто чувствах, че не мога да загубя. Помня как двубоите в групата бяха изпълнени със страхотен тенис. Дори нямах време да се претоварвам с премисляне или излишни анализи.

Спомням си сутринта на последния ми мач за годината бях доста релаксиран, но и развълнуван. Обикновено изпитваш тревога, неспокойство, но в този конкретен ден се чувствах много добре. Просто се опитвах да остана стабилен психически, защото бях играл срещу Давид 4 пъти в същата година, в групите също, а трябваше да се изправя срещу него и на финала. И мисля, че в момента, в който стъпихме на корта, и двамата знаехме, че цялото това нещо е огромно. Третият сет беше преломната точка- Давид имаше предимство тогава, ако трябва да бъда честен. Гофен спаси няколко мачбола, а аз просто се надявах да сбърка. Тогава мислех, че играем цяла вечност, а нямах план. След поредния мачбол, когато той излезе на мрежата, аз трябваше просто някак да ударя топката така, че да прехвърли мрежата.

След като спечелих тази последна точка, никога не успях да открия думите за това. Просто значеше много за семейството ми- почувствах, че го направих за тях. Възможността да играя за първи път и вдигайки трофея по такъв начин- непобедим през цялата седмица. Беше наистина специална вечер за мен.

Форум - Дискусия на живо