Григор май пак загуби посоката

Когато пристигна в София за второто издание на турнира в "Арена Армеец", Григор упорито твърдеше, че е намерил верния баланс между личния живот и тениса и че в момента именно спортът е приоритет №1 за него. Тогава той се намираше в най-добрата форма на живота си, като след края на шоуто, което сътвори в столицата, бе с актив от 15 победи и 1 поражение, две титли от ниво АТР 250, както и полуфинал на Откритото първенство на Австралия. Целта бе завръщане в Топ 10 възможно най-скоро и утвърждаване в елитната група.

Два месеца по-късно някак отново виждаме стария Григор, който няма особено голямо желание да е на корта и когато играта не му тръгне, изпада в свой, неразбран ритъм, търсейки час по-скоро изхода. Изгуби се онова желание за борба. Живецът изчезна някъде измежду онлайн разходката из комплекса В Индиън Уелс, обиколката с камила в Маракеш и "домашния уют" на Монте Карло.

В момента Димитров е толкова близо до мечтаното завръщане, че не е истина колко лесно сам пропилява шансовете си. Една победа тук, една - там, около него всеки играе слабо, но за съжаление в това русло влезе и българинът. Месец преди да навърши 26 години, той почти сигурно ще влез в прословутото топ 10. Но не защото играе играе и си проправя път в последните два месеца към елита, а защото другите играят слабо и в негова полза.

Единствената добра новина в момента е, че Григор просто няма точки за губене, защото в противен случай щеше да тръгне надолу по примера от последната година и половина.

Със сигурност той е имал нужда от почивка и от презареждане след серията емоции, които натрупа през януари и февруари. Но загуби от хора като Щруф, вечно контузения Робредо и Пея не звучат сериозно. При това е дразнещ моделът, по който всичко това се случва. А той е добре познат - разсеян от страничния свят и изкушен да се наслади на красотата около него. Вместо да се вглъби в преследваната цел.

Да, сигурно е хубаво да пояздиш камила, най-вероятно е доста забавно. Още по-добре пък е да си около "свои" хора в Монте Карло. Но когато си си напипал верния ритъм, е обидно за самия теб да захвърляш всичко с лека ръка. Защото веселият живот и спортът могат да вървят заедно, но не при всеки се получава.

Хари Латифян, "Тема спорт"