Григор: Не съм купонджия, един ден искам да съм №1

Вчера Григор Димитров даде интервю пред британския "Дейли Телеграф", в което сподели, че отлично знае какво е да си №8 в света, а веднага след това и №40. В тази връзка пропадането през миналата година му е помогнало да разбере много неща за себе си. В същото време обаче той не е съгласен, че е плейбой и "лошо момче".

"Забавното е, че никога не съм се чувствал като необуздан и купонджия. Много таблоиди ме преследват от цяла вечност. Понякога се чувствам сякаш "аз ли съм единственият тенисист, за когото хората говорят?" Знам, че отстрани изглежда така, сякаш това е "шоу". Но само защото обичам да се наслаждавам по различен начин на живота, не означава, че аз съм този, за когото ме имат. Истината е, че от време на време човек трябва да си угажда и извън тениса", споделя българинът.

Той допълва, че вижда Монте Карло като идеална възможност да се откъсне и да води подготовка, макар в очите на хората този град да е твърде шумен. "Обожавам да съм в Лос Анджелис, страшно много го харесвам. Но усещам, че както съм си подредил нещата - отбор, тренировки, тенис, трябва да съм по-често в Монако. Бях там в предсезонната подготовка. През тази година там бе доста натоварено, много тенисисти бяха там и дори трябваше да делим кортовете. Новак, Милош, Давид, всички бяхме там. Трябваше да подготвя тялото си за онова, което предстои. След Австралия миналата година прекарвам доста време със Себастиан (Дюран, фитнес треньор). Наистина натиснахме здраво. Дори и в почивните дни работехме".

Димитров завършва и с това, че се е обградил с верни хора като Дани Валверду и заедно могат да извървят пътя до №1 в света. "Оценявам онези, които са честни и казват кога бъркам. Усещам, че като цяло ставам no-добър човек, вземайки решения в тази насока. Мисля, че Дани е съгласен с мен. Той вече мисли "добре, така ще правим, ако наистина искаш да си №1 някой ден". Всичко опира до онова, което баща ми казваше - "Ако си достатъчно дисциплиниран, успехът ще дойде". Това обаче не означава да си стоиш у дома и да гледаш телевизия. Обичам да съм навън и да правя онова, което ме кара да се чувствам нормален. Изминах дълъг път, но няма смисъл да се връщам и да си правя анализ. Просто се фокусирам на онова, което е пред мен".