,,Съдбата обича смелите", ,,съдбата обича храбрите", ,,съдбата обича силните"- това са някои от преводите на латинската сентенция fortis fortuna adiuvat. Този слоган е бил използван от военните в армията на англоговорящи нации, като фигурира и до днес на гербовете на отделни семейства и кланове.

За голямо разочарование на всички ни, по време на вчерашния ожесточен двубой срещу Стефанос Циципас първата ни ракета не успя да се поздрави с крайния успех в дебютната официална среща между двамата. Въпреки поражението на най-добрия ни тенисист, трябва да отдадем заслуженото на гъркът, който изигра блестящо срещата, и на Григор, който по нищо не отстъпваше на младата звезда, като при едно малко по-благоприятно стечение на обстоятелствата във втората част, Димитров можеше да се бори и за нещо повече в срещата.

По време на двубоя режисьорът не пропусна да насочи вниманието ни върху сентенциите, украсяващи маратонките на българина. Именно fortis fortuna adiuvat ясно се четеше на задната част на лявата обувка- Григор изигра този турнир напълно ръководен от тази притча. 

Успехът и победата изискват борба до самия край. Борба не за ден, за седмица, за година- борба до осъществяването на целта, а след това и до по-голямата такава. Липса на страх и константна последователност. Двете нещата вървят ръка за ръка. Да си смел означава да бъдеш верен на целта си, да премисляш риска, да не се отказваш, да знаеш къде отиваш и да се надяваш, че скоро ще пристигнеш. А всичко това може да се обобщи с прекрасната сентенция ,,Съдбата обича смелите"- ревю на пътят, който извървя Григор през тези две седмици.

Вече познатия ни "The man in the arena" пък красеше десния крак на Димитров. Ето какво точно се крие зад този лозунг: заслугата е на човека, който всъщност е на арената, чието лице е помрачено от прах, пот и кръв; който се стреми храбро; който греши, който идва отново и отново, защото няма усилия без грешка и недостатък; но кой всъщност се стреми да извърши делата; който познава големи ентусиазми, големите преданости; който хвърля себе си в достойна кауза; който познава триумфа на високите постижения и който, ако не успее, поне се проваля, докато се осмелява смело така, че мястото му никога няма да бъде до онези студени и плахи души, които нито знаят победа, нито поражение."- един забележителен пасаж от речта ,,Гражданство в република" на Теодор Рузвелт, озаглавен ,,Човекът на арената".

В индивидуален спорт като тениса не търсиш виновни след поражение- сам си на корта, на арената дори. Григор се бори, допуска грешки, прави фамозни удари, поставя цели, постига ги, проваля се, но го прави и поема отговорността след неуспех. Той се осмелява, надделява, впечатлява. Ако не успее, е опитал. Понякога печели, понякога се учи- постижения, с които малко от нас могат да се похвалят. 

Обнадеждена съм, че тези две седмици са предпоставка да вярваме, че най-доброто за нашето момче тепърва предстои!

Форум - Дискусия на живо