Григор Димитров вече провежда своята предсезонна подготовка, но наскоро той разговаря със своята колежка Ализе Лим. Тя води рубрика в Tennis Majors, в която провежда интервюта с тенисистите от световния елит. В последния епизод главен герой е най-добрият ни тенисист, който разказва за най-значимите моменти в своята кариера, преодоляването на перипетите по пътя си през последните години, както и ключовата роля на Андре Агаси във възхода му по време на US Open 2019. По-рано ви представихме първата част от разговора между Димитров и Лим, която можете да намерите на следния линк, а тук ще намерите и остатъка:

 Трофеят от Nitto ATP Finals ли беше кулминацията на кариерата ти?

- Поглеждайки назад, да, може да бъде. Доколкото помня, бях седмият тенисист, който успя да се класира, и честно казано, имах нулеви очаквания. Бях изключително изморен в края на годината, но участието в този турнир винаги ми е било една от големите цели и в момента, в който надпреварата стартира, аз станах напълно различен играч, не загубих нито един мач дори. Безспорно това е един от най-добрите ми турнири. През тази седмица бях емоционално стабилен и всичко ми се получаваше по чудесен начин. Семейството, екипът ми бяха около мен и всеки си знаеше своите задължения. Ако трябва да съм откровен, до ден днешен не знам какво се случи тогава. Да се класирам, беше моя голяма цел, но никога не ми е минавало през ума да спечеля титлата. Започнах да вярвам, че мога да триумфирам с началото на надпреварата, но едва след като го направих, осъзнах какво се е случило.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Grigor Dimitrov (@grigordimitrov)

На Аустрелиън Оупън през 2018-а година загуби срещу Кайл Едмънд на четвъртфиналите и според много анализатори това е бил повратният момент в кариерата ти. Каква е твоята гледна точка за този мач?

- Спомням си въпросния двубой много ясно. Трябва да отдам заслуженото и на него. Беше ми трудно да се върна там, където бях преди. Тогава преживявах труден период, през който трябваше да се справям с лични проблеми. Знам как изглежда ситуацията, погледната отстрани, и затова получаваш множество критики от коментатори и зрители, но едно от нещата, които мразя най-силно, е това, че без да са запознати с битката на отсрещния човек, хората имат склонността да осъждат и да правят заключения. За мен това далеч не беше повратната точка, а просто един мач, който загубих, тъй като след това имаше много други турнири, където отново се представих добре. 

Направи голямо завръщане на US Open 2019, когато беше паднал до номер 79 в ранглистата, но впоследствие победи Роджър Федерер, който тогава беше трети в света и същата година беше играл финал на Уимбълдън. Как успя да се настроиш преди този двубой?

- О, Боже, ако някой ме беше видял преди това... Наистина не знам как се случи. Намирах се в много тежък момент не само в кариерата ми, но и в живота ми като цяло. Не бях в състояние да правя каквото и да било, бях уморен, няма да лъжа. Човекът, който ми помогна най-много в този момент, несъмнено беше Андре Агаси, и то не в тенис аспект, а в чисто човешки. Каза ми няколко изречения, които няма да споделя, но те ме накараха да се замисля до степен, каквато няма нищо общо със спорта. Накара ме да вникна повече в моите ценности и това, в които вярвам. Когато погледнеш нещата от друга перспектива, имаш по-ясна визия. Просто понякога трябва някой да те побутне да го направиш.

След това спрях да се интересувам толкова много дали ще съм №100, или №200 в ранглистата. Свалих всичкото напрежение от себе си в спортен аспект и насочих вниманието към себе си, към живота си извън тениса. В този момент започнах да печеля много повече, защото психическата ми нагласа беше различна. Впоследствие това дойде US Open и си казах: "Отново съм в играта. Развълнувам съм да бъда тук". Това не означава, че дотогава бях спрял да тренирам, да играя или нещо подобно, но вече бях човек с мисия. С всеки следващ мач започнах да се чувствам все по-добре на корта, успявах да остана по-дълго в разиграванията - малки детайли, които обаче направиха огромната разлика.

#USOpen pic.twitter.com/5tAvNcErFi

— Grigor Dimitrov (@GrigorDimitrov) September 4, 2019

Преди мача срещу Роджър си казах: "Добре, не може да бъде чак толкова лошо". Никога преди това не го бях побеждавал в официална надпревара, но въпреки това вярвах в шансовете си. Мисля, че вярата е доказано едно от най-добрите лекарства. С напредването на времето вярата ми се увеличаваше, независимо дали бях спечелил, или загубил предходния сет. Честно казано, загубих представа за нещата в петия сет, не знам кога мачът приключи, не знам какъв беше крайният резултат дори. 

Да разбираме, че Агаси ти е помогнал да израснеш като човек, а това се е отразило и на самата ти игра?

- Да, но проработи лично за мен самия и не знам дали би било така за всеки, така че не приемайте изрично този съвет от мен. Просто казвам от опита си, че това беше един от хората, които ми помогнаха най-много в този момент. Няма как да не спомена също така моето семейство и агентите ми, защото те бяха плътно зад мен тогава, само че винаги има точно едно определено нещо, което обръща нещата обратно в твоя полза.

Медведев спомена, че си се върнал обратно на най-високото си ниво, когато го победи в края на годината. Чувстваш ли се наистина обаче така?

- Иска ми се да го кажа, но трябва да го подкрепя с още подобни мачове. Беше минало доста време, откакто имах способността да печеля тежки двубои, които са един след друг, когато изведнъж тялото ми отново се почувства отлично. Отдавна не бях изпитвал това усещане, а то ми позволи да тренирам повече и да бъда по-строг със себе си. Станах по-стриктен към малките детайли, които могат да ми помогнат и тези неща се превърнаха в основната ми сила през този отрязък от сезона.

В конкретната среща изоставах със сет и два пробива, като започнах да си мисля как нещата не се развиват никак добре, само че продължих да се боря и намерих нужното спокойствие, за да започна да мисля ясно отново. И тук нещата се свеждат до психиката, тъй като аз не бях просто добре подготвен физически, а също така и ментално, което наистина ми помогна. Все пак не желая да казвам, че съм се завърнал на най-високото си ниво, макар че наистина се чувствам по-добре. В момента демонстрирам напредък в играта си и показвам по-голяма издръжливост и постоянство. Щом съберем всичко това в едно, то вероятно ще започна да играя още по-силно през следващите месеци и тогава нищо не се знае. Моите цели не са променили и желая да се завърна на върха. Въпросът е да продължа да работя по същия начин в близко бъдеще и наистина ще го сторя.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Grigor Dimitrov (@grigordimitrov)

Говорейки за цели, можеш ли да откроиш най-голямата своя такава?

- Постоянно се е променяла през годините, но няма как да не откроя титлата от Големия шлем. Преди по-скоро опираше до достигането на определена позиция и силно представяне в дадени турнири, ала вече съм преминал през тази своеобразна стълбица и съм достигал много близо до споменатото постижение, така че съм готов да го преследвам. За мен това е последното оставащо парче от пъзела.

Разбира се, вълнувам се от всяко едно отделно състезание и не отивам там просто да участвам, но Големият шлем е съвсем различна територия. Никога не съм искал да гледам по този начин на нещата, защото не е най-правилният, само че същевременно така поддържам огъня вътре в мен.

Вече си на 30 години. Смяташ ли все още, че най-доброто тепърва ти предстои?

- Не усещам да съм в края на кариерата си, тъй като най-важно си остава състоянието на тялото ми и не виждам някакви особено проблеми, докато не получа някакви сериозно контузии, които да не ми позволяват да се движа на корта, както обичайно, и да не мога да разчитам на силните си страни. Ако продължа да се справям по същия начин и да го подкрепя с постоянство, както и правилна психологическа, то действително вярвам, че най-доброто тепърва ми предстои.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Grigor Dimitrov (@grigordimitrov)

Споменавал си, че ти е трудно да останеш емоционално балансиран. Какви са предизвикателствата, срещу които си се изправял в миналото и все още понякога продължават да те тормозят?

- Понякога отдавам прекалено голямо значение на неща, които биха могли да почакат. До известна степен съм позволявал на нещата извън корта да влияят прекалено много на моята игра. Важно е да съумяваш да разграничаваш личните си проблеми от тениса, но винаги съм носел част от тях на корта и не се срамувам да говоря за тях, защото се е случвало през годините да имам мачове, в които изглеждам отвратително на корта. Бил съм уморен, сменял съм рязко настроенията и още какво ли не. В тези ситуации ми се е искало просто да не бъда там, но винаги успявах да премина през всичко това и да продължа напред, което е едно от най-силните ми качества.

Мислиш ли обаче, че момчетата от Голямата тройка могат да разграничават персоналното от играта си на корта?

Определено да, поне от видяното от мен. Същевременно става дума за напълно различна генерация. Тяхната съдба е била предопределена, в тях сякаш е било гравирано това да се превърнат във велики тенисисти, тъй като още от ранна възраст те са станали част от елита на спорта.

С какво искаш да бъдеш запомнен от хората?

- Преди два дни се разхождах и минавайки покрай едно малко кафене, бях разпознат от няколко души, които започнаха да обсъждат как това е онзи невероятен играч. След това се замислих дали наистина искам да бъда запомнен точно по този начин. Мисля си, че все още работя за моето наследство и име, като по никакъв начин не се усещам в края на своята кариера и поради това не размишлявам чак толкова по зададената тема. Към момента съм в процес на надграждане и не мога да отговаря с точност, но не искам да бъда запомнен единствено с изявите си на корта.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Grigor Dimitrov (@grigordimitrov)

Форум - Дискусия на живо