Велик е Гришо, но защо е само един? Следващите наши мъже в ранглистата на световния тенис са с номера 425, 437, 600 и 918, далеч назад от големите. Сърбия например е колкото България по население, но освен великия Джокович има още двама в първата стотица, а веднага след това още кажи-речи дузина, преди да стигнем до най-добрия българин след Григор. Жените пропускам за по-кратко, но и там сърбите са световна сила. А какво да кажем за Чехия, Словакия, Русия, Румъния, Полша - те бълват нови и нови тенис звезди, които нахлуват и в стотицата, и в десетката.

Още толкова играчи със славянски имена се състезават за западните държави, обикновено деца на тенис емигранти - например германците братя Звереви. Източна Европа напоследък е най-големият генератор на тенис таланти. А населението не е кой знае колко голямо. Ако не броим Русия, Украйна и Беларус, то в Източна Европа живеят не повече от 100 милиона. С тях е към 300 милиона, по-малко от САЩ. Причината за възхода на тениса в нашия регион е очевидна – народът е културен, има претенции, но заплатите са ниски. Тенисът дава възможност за доста по-висок жизнен стандарт и щастлив здравословен живот. Да не говорим за красивите гаджета.

Ако например вашето момче успее да влезе в първите 50 на световната ранглиста, сигурно ще се оттегли милионер, а животът му след това ще е доста уреден. Ако пък се задържи един-два сезона в десетката, задължително става мултимилионер. Например водачът в ранглистата Анди Мъри до този момент е събрал почти 60 милиона долара само от награди в турнирите, вторият Ноле Джокович гони 110 милиона, Рафаел Надал има 79 милиона, а Роджър Федерер е спечелил почти 100. Но това е само върхът на айсберга. Извън турнирните награди големите играчи получават поне още 2 до 4 пъти по толкова от рекламни договори и премии за участие в турнири. Нищо чудно, че напливът в тениса е огромен и борбата е безмилостно жестока.

Разбира се, в десетката могат да попаднат само младежи с изключителни качества. Но дори вашето дете да го докара до първите 1000, няма да остане на улицата. Професионалните тенисисти лесно си намират работа в западни клубове, там припечелват добри пари като спаринг-партньори на богатите, а младите лесно получават стипендии в американски университети. В най-лошия случай можете да станете треньор у нас, да давате уроци на заможните деца и пак да живеете чудесно за разлика от журналята напоследък. Тенисистите едва ли скоро ще бъдат заменени от роботи. Тяхното работно място в бъдеще е много по-сигурно от това на програмистите, счетоводителите, икономистите, инженерите. С две думи, тенисът предоставя чудесна кариера. Защо обаче българските деца трудно стигат до първата стотица и дори до първите хиляда? Пак с две думи – защото много малко деца имат възможност да тренират сериозно За да се открои 1 истински талант, са нужни поне 1000 посредствени.

Но на практика у нас тенисът си остава един закрит спорт за привилегировани. За разлика от другите държави в Източна Европа у нас едно дете на родители с малки възможности просто няма как да пробие на корта. Ако се замислим защо Гришо постига такива успехи, може би трябва да започнем с Румен Сербезов, който от посланик в Токио бе изпратен за първи секретар на ОК на БКП в родното Хасково. Там се захвана да модернизира града и, между другото, построи най-добрите тенис кортове в България и до ден днешен. Така от Хасково започнаха да излизат тенисисти. Но най-важният компонент са родителите - бащата е треньор по тенис, а майката – спортна учителка и бивша волейболистка. Това му дава чудесни спортни гени и най-добрия възпитател - тате. Треньорите по тенис по принцип започват да се занимават с децата си още от 3-4-годишна възраст и им отделят поне по 2-3 часа на ден, докато станат готови за юношеските турнири. Тогава вече им отделят по 5-6 часа. Кортът, естествено, е безплатен, ракетите и топките не са проблем, има и машина за отработване на ударите, намират се и силни партньори. Остава само детето да има желание. И това е чудесно.

Лошото е, че само треньорските деца не са достатъчни - нужни са още хиляди и хиляди изградени млади таланти, за да сме тенис нация като Сърбия или Чехия. Но това не става без много специални условия. Ударите в този спорт са толкова различни от естествените движения, че всеки трябва да се нанесе поне 10 хиляди пъти, докато се стабилизира. А те не са малко - форхенд и бекхенд, плоско, слайс и лифт, 2-3 вида сервис, волета, полуволета, смачове и така нататък.Да кажем, че са общо 20. Умножете всеки по 10 хиляди пъти и пресметнете колко време на корта отнема. И колко би струвало при 30 лева на час. Често с децата се занимават техните бащи или майки любители. Но те трябва да плащат за кортовете, заети са с друга работа, а и не са добри специалисти. Един час с треньор излиза между 20 и 60 лева. Да вземем средното, 40 лева. Три пъти седмично това са 120 лева, или 480 лева месечно. Това могат да си го позволят само богатите. Благодарение на прехода у нас вече няма безплатни детски школи по тенис. Нямаш ли пари, няма начин да попаднеш на корта.

Тук-там някой треньор набира групи с деца на по-заможни родители, събира ги по 20-30 на 1 корт, нарежда ги в опашка и им подава топките поред. За 1 час удрят топката по 10 пъти. Така вероятно научавате как би трябвало да удряте, когато някой ден се научите да удряте. Но като цяло е загуба на време. Казват, че обучението на професионалния тенисист се равнявало на 2 висши образования и една магистратура. По принцип децата трябва да започват още от 6-годишна възраст, за да станат истински факири като Гришо. На 12 вече е късно – може да станете чудесен аматьор, дори треньор, но едва ли някога ще попаднете в първите 1000 на света.

Къде тогава се раждат големите тенисисти, които не са треньорски деца? Отговорът е прост – на тенис стената. Само там можеш да удряш с часове, докато се научиш. Например тенис легендата от 70-те Бьорн Борг като дете блъска с ракетата по стената на бащиния си гараж. Когато го вземат в клуба да играе истински тенис, веднага започва да бие по-големите. Пит Сампрас, вероятно най-великият тенисист преди Федерер, на 3 години намира една тенис ракета в мазето и започва с часове удря топката в стената. На 7 години баща му го води в местния клуб. Там един детски лекар и любител на играта е така впечатлен от ударите му, че се заема да го тренира.

Не хиляди, а милиони любители на тениса са научили този спорт на стената. В чужбина всички тенис комплекси имат стени, на които децата могат да идват и да блъскат на воля, само мерак да има. И само у нас, в България, стените са на изчезване. Където ги има - те са крайно недостатъчни, а и достъпът става закрит. Махленското дете трудно може да се вреди. Кортовете у нас вече станаха доста, но масовият достъп за децата е все по-ограничен, платен и привилегирован. Затова бих сравнил Гришо с Петър Попангелов - тази лястовица, която пролет не прави...

Валери Найденов, "24 часа"

Форум - Дискусия на живо