В тази страна винаги са разстрелвали поетите и героите. От Ботев насам. Тук е модерно да се издигаш като стъпваш на авторитет, разбирайте като оплюваш някой доказал се. Така крадеш с и без кавички от него, от всичко, което е направил и не е направил.

Заради това и умните хора тук са ниско в окопите, предпочитат да мълчат и времето да се търкаля. Тези с малките чела напират за постове, министерства, благи служби, дори и за европроекти и други манни небесни. Тук си прав, когато викаш най-силно. Тук истинските оставки се броят на пръстите на едната ми ръка и моралът е нещо, което го няма и в магазините, за да си го купиш.

Тук може би само Извънземната Стефка Костадинова ще остане на звездния пиедестал. Защото вече почти 30 години, никой не може да я надскочи. Другата светиня е Гунди заради вроденото му джентълментство. Всичко останало е под обществения нож. Мало и голямо, от носителя на „Златната топка“ до носителите на „Златния цървул“. Няма респект, няма уважение към противника, към загубилия. В Англия първата работа на мениджъра е не да се изкефи шумно, а да потърси с поглед мениджъра на загубилия отбор и да отиде да му стисне ръката.

В този добре наторена и напластена обществена тор Григор е едно кокиче. Едно още крехко цвете в ужасяващо труден спорт, което направи нещо невиждано от времената на САЩ 94 и някои волейболни подвизи - обедини нацията. Показа на българите, че и те струват повече от петак. Че има хора, които държат ракетата на живота в ръцете си, а не мрънкьосват по цял ден, оплаквайки съдбата си и псувайки политиците и богатите. Оправданието за собствените неуспехи е като задника - всеки го носи със себе си, но го крие.

Григор вдъхна нова надежда на страната си, без дори и да подозира това. Григор надъха младите българи да станат по-умни, по-успешни, по-знаещи и можещи. А това той го прави с труд и талант. Така трябва и те да постъпят - да изградят своя България и да разкарат тази на бащите и дядовците си. Защото България на бащите и дядовците им никога няма да надскочи 209 см. Дори и с трамплина на завистта.

Григор е българският Магнито. Той привлича погледите не само на Никол, но и на дъщерите на Макенроу и устато старче си го призна чистосърдечно. Но сега младите българки истерясват (видях го с очите си) и искат да си направят не кифленско селфи с Гришо, а човешко, нахъсващо, позитивно. Защото това момче е магнит за всички тези емоции.

Едва ли героите ще ни извадят от кучешките лайна наоколо. Ние трябва да си почистим улиците. Но в такива безпътни времена, в такива тъмни доби, супер героите са ни повече от необходими. Батман, Супермен, Железният човек, Григор Димитров - наречете ги както искате. Нашите деца имат нужда да застанат до него и да се снимат.

Снощи трудно заспах. В края на галавечерта на тенис турнира си взимах якето от гардероба и едно момиченце ме чукна по рамото и едно трептящо гласче ми каза: "Господин Кънчев, може ли да си направя селфи с Вас“. Погледнах я, красива бяла шапка криеше следите от химиотерапията по главичката й. Естествено, казах да и я прегърнах. А снима ли се с Гришо я попитах? Не успях... чух от нея, голяма блъсканица беше.

Едно болно от рак детенце и то разчита на селфито с Григор, и то разчита Григор да му даде крила пак да полети. Буца застана на гърлото ми. През нощта пак се върнах към тази случка. И си казах: Ние родителите трябва да сме Григор Димитров и Стефка Костадинова за своите деца, ние трябва да стоим винаги близо и още по-близо до тях.

И от време на време да сочим към Григор и Стефка и да казваме на тези след нас: Прави като тях и всичко ще бъде наред!

Ники Кънчев, "Меридиан мач"

Форум - Дискусия на живо