Тенис сезонът е към своя край, а зимата е все по-близо, което дава всички предпоставки да се настаним удобно вкъщи с любимо четиво в ръка. Нашият екип пък би могъл горещо да ви препоръча автобиографията на Андре Агаси "Открито", в която тенис звездата не спеставя абсолютно нищо от личния си живот и категорично можем да заявим, че това е най-добрата тенис книга на българския пазар.

Американецът прави същинска житейска изповед, с която несъмнено си спечели и много нови млади тенис фенове, а сега ще публикуваме една от историите на бившия номер едно, който още на 18 години е можел да загуби живота си по изключително нелеп начин, разминавайки се на косъм от сблъсък с едно от най-опасните животни на земята:

"

Ник Болетиери прибави към екипа нов кондиционен треньор. Здрав чилиеца на име Пат, който никога не ме кара да правя нещо, което самият той не иска да прави, а това ми вдъхва уважение към него. Пат обаче има навика да ме плюе, докато говори. Често се привежда и отгоре ми, когато вдигам тежести и започва да пръска пот над лицето ми. Струва ми се, че ще трябва да се появявам на тренировките при Пат с найлоново пончо.

Основната част от тренировъчния режим на Пат е всекидневен изтощителен крос нагоре и надолу по един от хълмовете до Вегас. Хълмът е отдалечен и окъпан в слънце. Горещината се увеличава към върха, сякаш е действащ вулкан.Пък и е на цял час път от къщата на баща ми, което ми се струва безсмислено далече. Също като да отскочим до Рино за едно кросче.

Пат обаче настоява, че хълмът бил решението на всичките ми проблеми с физическата издръжливост. Стигнем ли до мястото и слезем ли от колата, той тръгва пръв и ми нарежда да го следвам. След минути съм се превил на една страна и от мен текат реки от пот. Когато стигаме върха, вече дъх не мога да си поема. Според Пат това е добър знак. Здравословно е.

Докато с Пат катерим хълма един ден, се появява очукан камион. От камиона слиза стар като света индианец. Приближава се към нас с тоягата си. Толкова съм останал без сили, че няма да мога и ръце да вдигна в защита, рече ли да ме пребие с тоягата си. Няма да мога и да избягам от него, защото вече и душа не ми е останала.

Човекът пита - Какво търсите на това място?

- Ние тренираме. Ами вие какво правите?

- Ловя гърмящи змии.

- Гърмящи змии ли! Ама тука гърмящи змии ли има?

- Ама тренира ли се из тия места?

Когато вече съм спрял да се смея, индианецът горе-долу казва, че сигурно съм роден с конска подкова в задника си, защото това е шибаният Хълм на гърмящите змии. Всеки ден ловял по дванайсет на този хълм, а и днес очаква да налови дванайсет. Направо си е истинско чудо как не съм настъпил някоя грамадна и лъскава змия, готова да ме клъвне.

Поглеждам към Пат и ми се приисква да му се изплюя в лицето.

Из "Открито" на Андре Агаси

Форум - Дискусия на живо