Андре Агаси несъмнено е един от най-успешните състезатели в историята на тениса и е огромен любимец на привържениците на играта. Американецът е първият играч в историята, който печели всички турнири от Големия шлем по време на Откритата ера на тениса. Самият Агаси обаче неведнъж е споделял огромната си ненавист си към спорта, която се е изразила в поредица вълнуващи истории от неговата автобиографична книга "Открито", като четивото се превръща в абсолютен бестселър.

Именно с една любопитна случка от въпросната автобиография пък ще ви запознае нашия екип, като се връщаме в края на 80-те години на миналия век, когато Андре все още е тийнейджър и тепърва пробива в Тура. По това време младокът се готви в академията на Ник Болетиери и изостава сериозно физически от конкурентите си на най-високо ниво, което кара Болетиери да го снабди с кондиционен треньор, а е ето каква комична ситуация се породява от това впоследствие.

"Ник нае един мъжага чилиец на име Пат, който
никога не ме кара да правя нещо, което самият той не иска да прави, а това ми вдъхва уважение към него. Но Пат има навика да ме плюе, докато ми говори, да се привежда отгоре ми, докато вдигам тежести, да пръска пот над лицето ми. Струва ми се, че ще трябва да се появявам на тренировките при Пат с найлоново пончо.

Основната част от тренировъчния режим на Пат е всекидневен изтощителен крос нагоре и надолу по един от хълмовете до Вегас. Хълмът е отдалечен и окъпан в слънце. Горещината се увеличава към върха, сякаш е действащ вулкан. Пък и е на цял час път от къщата на баща ми, което ми се струва безсмислено далече. Също като да отскочим до Рино за едно кросче.

Пат обаче настоява, че хълмът бил решението на всичките ми проблеми с физическата
издръжливост. Стигнем ли до мястото и слезем ли от колата, той тръгва пръв и ми нарежда да го следвам. След минути съм се превил на една страна и от мен текат реки от пот. Когато стигаме върха, вече дъх не мога да си поема. Според Пат това е добър знак.

Докато с Пат катерим хълма един ден, се появява очукан камион. От камиона слиза стар като света индианец. Приближава се към нас с тоягата си. Толкова съм останал без сили, че няма да мога и ръце да вдигна в защита, рече ли да ме пребие с тоягата си. Няма да мога и да избягам от него, защото вече и душа не ми е останала. Човекът пита, Какво търсите на това място? Ние тренираме. Ами вие какво правите? Ловя гърмящи змии. Гърмящи змии ли! Ама тука гърмящи змии ли има? Ама тренира ли се из тия места?

Когато вече съм спрял да се смея, индианецът горе-долу казва, че сигурно съм роден с конска подкова в задника си, защото това е шибаният Хълм на гърмящите змии. Всеки ден ловял по дванайсет на този хълм, а и днес очаква да налови дванайсет. Направо си е истинско чудо как не съм настъпил някоя грамадна и лъскава змия, готова да ме клъвне. Поглеждам към Пат и ми се приисква да му се изплюя в лицето."

Из автобиографичната книга на Андре Агаси "Открито"

Форум - Дискусия на живо