Яник Синер: Последният път, когато...
Яник Синер достигна до финалния двубой на турнира в Маями през тази седмица, а по-късно ще се изправи срещу Хуберт Хуркач в спор за титлата в Америка. Междувременно италианецът се включи в една от сериите въпросници на ATP - "Последният път, когато...". Яник разказа интересни истории от живота си, а ето и цялото интервю. Последният път когато:
Загубих нещо важно?
Когато бях скиор, веднъж загубих ските си преди началото на важно състезание в страната ми. Отидох да хапна и когато се върнах обратно, те вече не бяха там. Това беше срамен момент. Така и не разбрах къде са, но шмах втори чифт и го използвах.
Фактът, че съм известен ми помогна?
Не обичам да ме тренират като специален. Преди известно време бях в един ресторант. Исках просто да обядвам, но персонала в заведението се чувстваха поласкани, че съм при тях. Беше в района около родното ми място. Когато поръчах сметката, те бяха категорични, че няма да ми позволят да си платя. Аз наистина смятам, че плащането е знак на уважение и благодарност, но те бяха категорични.
Наплетох тенис ракета?
Не много отдавна, защото обикновено, когато съм в Монако, понякога сам наплитам ракетите си. Кога за последно бях в Монако? Преди две седмици, точно преди да замина за Дубай, бях в Монако. Отнема ми към 20 минути - доста съм бърз.
Готвих за себе си или за някой друг?
Понякога готвя. Ако съм в Монако и някой дойде при мен - моите приятели, приятелката ми, им приготвям някое лесно ясти. Не съм готвач. Последния път направих пиле със зеленчуци. Обичам да готвя паста с доматен сос.
Срещнах идол от детството ми?
Рафа, определено. Винаги, когато го видя, съм доста притеснен. Същото е и с Роджър. Винаги е специално да се срещнеш с тях.
Присъствах на спортно събитие на живо, различно от тенис?
На финалите на ATP Next Gen 2019 отидохме да видим футболния мач Милан - Лацио. Мисля, че загубихме с 2:1 (аз съм фен на Милан). Беше странно, защото бяхме цялата група заедно, с всички играчи от "следващото поколение". До 80-ата минута беше 1-1 и след това се прибрахме, защото иначе щяхме до попаднем под прожекторите на папараците.
Виж още:
▶ Кошмарът на Алкарас се нуждаеше от 10 мачбола, за да приближи Нидерландия до дебютен финал!
▶ Навръх рождения си ден: Борис Бекер загуби завинаги най-скъпия човек в живота си
▶ Разочарованият Моя: Сбогуването с Надал беше небрежно, нищожно и неуважително спрямо него
▶ Краят на една тенис любов? Калинская дава все по-ясни сигнали, че Синер е минало за нея