Едва ли много от вас са запознати с името на Люк Дженсън, но бившият американски тенисист определно е оставил своя уникален отпечатък в историята на спорта. Люк е роден в подчертано спортно семейство, като брат му Мърфи и двете му сестри Рейчъл и Ребека също са се занимавали професионално с тенис. Дженсън е роден през 1966-а година в град Атланта. Неговите родители са били учители по физическо възпитание, но малкият Люк не е разполагал с кортове в близост до дома си.

"Майка ми и баща ми имаха постоянен достъп до физкултурния салон, в който преподаваха, и аз по цял ден удрях топки срещу стената заедно с брат ми и двете ми сестри. Другите деца играеха на истински тенис кортове, но ние правехме повече удари и замахвания, защото топката постоянно се връщаше. Единственото, което ни трябваше впоследствие, е да привикнем с реалните игрови условия, а това не ни отне много време."

Със сигурност най-знаковата черта на Люк обаче си остава неговата способност да сервира с над 210 километра в час, както с дясната, така и с лявата ръка. Дженсън постоянно сменя ръцете при изпълнението на начален удар и държи съперниците си в постоянно неведение, което му носи прозвището "двуръкия Люк", а тази неортодоксалност го извежда до световния връх при юношите и също така му помага да стане неколкократен колежански шампион. Младокът е толкова добър, че дори Андре Агаси признава в автобиографията си, че щом го вижда в схемата в близост до себе си на един юношески турнир, то не реагира никак позитивно, докато редица от приятелите му дори не му дават особени шансове срещу тенисиста от Атланта.

Дженсън обаче не успява да прогресира до върховете на мъжкия тенис и се задоволява с достигането до номер 168 на сингъл. Истинското призвание за Люк се оказват игрите по двойки, където той става шампион на Ролан Гарос през 1993г. и то заедно със своя брат Мърфи! Самият Мърфи е притеснен за Люк, защото двамата стават двойка малко по-рано през сезона и записват постоянно поражения. Той предлага на своя брат да си намери друг партньор за надпреварата във френската столица. Баткото обаче отвръща, че винаги ще играе с него, ако ще това да му коства мястото в топ 1000.

"Получавах много критики, че играя с брат ми. Той нямаше голям опит, но чувството да бъдем един до друг на корта, бе незаменимо. Изобщо нямаше да се зарадвам така на титлата в Париж, ако не я бях спечелил с него. Почти всичките ни мачове се превръщаха в трисетови драми, но бяхме изключително издръжливи благодарение на родителите ни, за които физическата подготовка се издигаше на пиадестал. Знаехме, че когато вече става дума за битка на изтощение, то силите ни се изравняват с най-добрите.

След победата ни в третия кръг на Ролан Гарос се запитахме по какъв начин бихме отпразнували евентуален триумф, а аз му предложих да го просна на земята по подобие на кечиста Хълк Хоган и в крайна сметка това се и случи, макар да засегнах лека челюстта му в цялата еуфория. Казах си навръщане към дома, че ще се ръкувам и ще дам автограф на всеки фен, който изяви желание. Този успех превърна играта на двойки в далеч по-маркетингов продукт и интересът на публиката се увеличи значително."

За Люк обаче най-голямото постижение си остава това от 1996-а година, когато се класират заедно с брат си за основната схема на Аустрелиън Оупън, а същото съумяват да сторят и техните сестри Рейчъл и Ребека. Той и до днес си спомня с усмивка колко горд е бил от това как четирима роднини са намерили място заедно в надпревара от Големия шлем.

Към момента Дженсън е горд татко на момче и момиче, които се занимават съответно с футбол и танци. Състезалните дни на "двуръкия Люк" са отдавна зад него, след като вече е претърпял пет операции на коляното и се изявява в ролята на анализатор и треньор по тенис на подрастващи, като често смесва игровите упражнения с мотивационни лекции, които да бъдат интересни за децата и да ги накара да оценят важните неща в живота. Бившият играч признава, че дните в Тура му липсват, ала шеговито заявява как поне сега може да не се ограничава в похапването на своята любима пица.

Форум - Дискусия на живо