Големите шампиони в спорта са се радвали винаги на безрезервна подкрепа от страна на феновете, тъй като всеки един човек се стреми да следва техния пример и по някакъв начин да се доближи до тях. Най-добрите състезатели се превръщат в пример за подражание на подрастващите атлети и това важи с пълна сила за тениса, където Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович са придобили почти божествен статут.

Публиката обаче също така обича явните аутсайдери, защото обикновеният човек би могъл далеч по-лесно да се открие в тях. Играчите, които наглед нямат никакъв шанс пред именитите си опоненти, но показват невероятно силна воля, като по този начин ни вдъхват увереност как е възможно да се справим с абсолютно всяко едно препятствие пред нас.

Днес пък ще ви припомним за примера на един напълно подценяван човек, който обръща картите изцяло в своя полза и ни кара да вярваме в приказните сюжети. Става дума за Маркъс Уилис, чийто рейд на Уимбълдън едва ли е останал забравен от повечето тенис привърженици. 

Уилис наглед притежава нужните качества да се превърне в първокласен тенисист и е член на световния топ 20 за юноши, само че дисциплината далеч не е сред силните му страни. Младокът набляга на купоните, тъпченето с вредна храна и обръща бира след бира. Това се отразява сериозно на професионалния му спортен път и той така не съумява да пробие извън надпреварите от сериите "Фючърс", а някои специалисти го сравняват с жив анимационен герой, виждайки го как излиза на корта с кенче сода и желирани бонбони.

Самият Маркъс се намира в тежка депресия по това време и главно е съсредоточил вниманието си върху това да дава уроци на любители. Състезателят дори планира да изостави кариерата си и да замине за САЩ, където да се отдаде изцяло на треньорска дейност. Тези планове в крайна сметка остават на заден план, защото среща своята любима Дженифър Бейтс, която го убеждава да не изоставя ракетата.

"Тя беше причината да повярвам, че мога да изкарвам повече от 30 долара на час и да не бъда повече просто един дебел загубеняк. Започнах да тренирам по-здраво от всякога, но контузиите не ме пожалиха и бях на път да загубя мястото си в топ 800" - споделя британецът.

Тогава късметът най-после се усмихва на Уилис и той заема последното място в предварителната надпревара за място в квалификациите на Уимбълдън през 2016-а. 25-годишният състезател стъпва на корта в почти перфектна физическа форма и с лекота намира място в пресявките на домашния си турнир от Шлема, след като постига три поредни двусетови победи.

Подвизите на световния номер 772 не спират дотук, тъй като следва знаменит успех над Андрей Рубльов, който по това време е водач в юношеската ранглистата, а след това Маркъс сразява в три сета и също толкова талантливия Даниил Медведев, което му осигурява място в основната схема. Британецът въобще не скрива как това е един от най-хубавите му моменти в живота и споделя, че явно ще трябва да отмени няколко урока.

Това решение се оказва напълно печелившо за Уилис, чиято нестандартна игра докарва до истинска лудост Ричардас Беранкис. Беранкис е най-добрият играч, срещу когото някога се е изправял местният представител, ала това не възпира аутсайдера и неговите силно подсечени удари и излизания към мрежата го отвеждат до сензационен триумф.

Екзалтираните трибуни пък не спират да крещят името на новия си герой и до голяма степен са в основата на случилото се чудо. Феновете призовават всеки един да свали своите обувки, ако подкрепят Маркъс Уилис, и трудно бихте могли да забележите обути зрители, когато техният любимец реализира решаващата точка в срещата.

Точно когато си мислим, че нещата няма как да станат по-нереални, то в следващия кръг квалификантът получава шанс да излезе на корта срещу седемкратния шампион Роджър Федерер. Куриозното в случая е, че двамата се появяват с едни и същи екипа за двубоя помежду си, тъй като британецът е купил екип с логото на Маестрото наскоро и сега може да се похвали с него пред своя идол.

Сблъсъкът се превръща в до голяма степен демонстративно шоу, като всяка точка в актива на Уилис се аплодира, а дори самият Федерер не остава равнодушен и често можем да видим усмивката по неговото лице. В крайна сметка поставеният под номер три печели категорично, само че сам знае как този миг не принадлежи на него и изчаква съперника си, за да напуснат заедно игрището под бурните аплодисменти на публиката.

Впоследствие Маркъс признава как обикновено не прекарва по подобен начин следобедите си и е било невероятна чест да стъпи на най-великата арена в тениса, макар че е бил притеснен от опасността Федерер да не си поиска екипа обратно. Маестрото обаче показва далеч по-голямо великодушие и обявява британеца за една от най-невероятните истории в света на тениса изобщо.

Тук някъде обаче приключва розовата страна не нещата в историята. Уилис възвръща своята увереност и е решен да преследва място в първата стотица на света, ала същевременно е дал надежда и на своите конкуренти в малките турнири, че и те могат да последват неговата съдба. Спонсорите бързо забравят подвизите на симпатичния играч и той скоро остава съвсем сам, а разходите надвишават приходите.

В един момент Маркъс е притиснат, защото е в очакване на първото си дете и има нужда от стабилна работа. Настъпването на COVID-19 кризата ограничава възможностите му за поява на различните турнири и наградните фондове постоянно се топят. Британската тенис асоциация пък не помага по никакъв начин на бившата сензация и той постоянно е пренасочван към най-различни треньори, което му пречи да развие връзка с някого от тях.

Всичко това кара Маркъс Уилис да се пренасочи към строителния бизнес през миналата година и този път ракетата е окачена на пирона завинаги. Сегашният строител по никакъв начин не съжалява за изживяното приключение, правейки следната равносметка:

"Беше лудо пътешествие. Спомням си как трябваше да пътувам за фючърс в румънския град Брашов, а накрая се озовах в областта Басков, която се намира в другия край на страната. Също така множество пъти съм печелил даден турнир и въпреки това съм излизал на финансов минус, а изведнъж се озовах на една сцена с Роджър Федерер и всички говореха за мен. Преминал съм през пълната палитра от емоции в кариерата си и съм горд със себе си" - завършва Уилис.

Форум - Дискусия на живо