Историята на Ролан Гарос или откъде идва името на турнира?

Ролан Гарос се е превърнал в институция в света на тенис турнирите, но знаете ли откъде всъщност идва наименованието на една от най-значимите надпревари в историята? Изненадващото е, че човекът, стоящ зад въпросното име, всъщност няма почти нищо общо с този спорт, но със сигурност заслужава своето място в учебниците по история. Гарос е сред най-известните авиатори по времето на Първата световна война, където се отличава като един от пионерите в своята професия и се превръща в истински герой. Французинът е бил известен с любовта си към спорта, само че е наблягал на футбола, колоезденето и ръгбито, докато ракетата не му е била особено приоритетна. Точно карането на велосипед му помага да пребори пневмонията, когато е едва 12-годишен и тази му дейност възстановява изцяло респираторната му система.

Ранен живот:

Ролан е роден в Сен Дени на 6 октомври през 1888-а година и завършва бизнес училище с отличен успех, което му помага да основе своя фирма за продаване на коли едва на 21-годишна възраст. Животът му обаче придобива изцяло нова посока, когато посещава първото си авиационно шоу и се влюбва силно в летящите машини. Оттогава нищо освен самолетите не е интересувало Гарос, който скоропостижно взема своя лиценз на пилот и посвещава остатъка от дните си на това. Младият мъж напредва в новото си начинание със завидни темпове, като само две години по-късно издига машината си на рекордните 3910 метра над въздуха и участва в редица шоу програми, в които смайва с невероятни трикове и така става истински любимец на публиката. Хиляди хора говорят за уменията на Гарос и пътуват, за да го наблюдават из целия свят.

Амбициите му не свършват дотук и той решава да прекоси Средиземно море. Полетът отнема осем часа, като Ролан потегля от Сен Рафаел и трябва да достигне до тунизийския град Бизерте. Два от двигателите обаче се повреждат преждевременно, а в резеровара остават едва пет литра гориво, ала това не може да го спре да завърши успешно своето приключение.

Участие във войната:

Скоро след това се разразила Първата световната война, в която Гарос бил един от водачите на френската авиация. По това време военното оборудване на самолетите е изключително слабо развито и главният герой в историята ни далеч не се е чувствал спокоен да се сражава при подобни условия. Тези обстоятелства го подтикват към това да изобрети първия едноместен боен самолет, оборудван с бордова картечница, която стреля през витлото, създавайки истинска революция за времето си.

Новооткритието на Ролан му помага да изведе сънародниците си до победи в три поредни сражения, ала в следващото такова бива ударен от немски самолет при защитата на Белгия. Французинът е взет за военнопленник и изобретението му пада в ръцете на врага, който го използва с цел да подсили собствените си редици.

Гарос намира сили да избяга три години по-късно, разчитайки на нескопосано прикритие, с което съумява да се представи за генерал от армията на Германия и да напусне затвора си. През това време обаче здравословното състояние на пилота се влошава значително, като засегнато остава и неговото зрение. Той бива посъветван да остане у дома и да дава съвети оттам, но упоритият ветеран се завръща на фронта, където води още една успешна битка, само че веднага след това бива убит в близост до Арден на 5 октомври през 1918-а година.

Наследство:

Ролан Гарос остава в паметта на сънародниците си дълго след смъртта си и 10 години по-късно се сдобива със стадион, кръстен на самия него. По това време националният тим трябва да защити триумфа си на Купа "Дейвис", което става безпроблемно и Франция покорява световния тенис връх.

Това постигат Жан Боротра, Анри Куше, Жак Брюньон и Рене Лакост, които са т.нар "мускетари" на спорта и точно на тях е кръстена купата в Париж, а името на Гарос седи плътно прилепено към тях, спечелвайки си реномето на едно от най-разпознаеваемите за всеки привърженик на тениса.

Любимият цитат на Ролан Гарос гласи: "Победата принадлежи на този, който е най-упорит", а тази мисъл на Наполеон Бонапарт важи с пълна сила за втория турнир от Големия шлем през сезона, където точно упоритостта е едно от основните качества по пътя към величието.