Какво е да летиш високо, но да останеш верен на корените си? Да държиш в ръцете си ракета, но и да усещаш пулса на живота отвъд корта? Григор Димитров знае. Той не просто играе тенис – той го изживява. Със замах, с финес, с онази неподправена харизма, която кара хората да затаят дъх. Защото отвъд спечелените титли, светлините на арените и еуфорията на победата, той е просто човек, който винаги търси следващия адреналин, следващото предизвикателство, следващото голямо „Защо не?“

Чрез своята фондация „Григор Димитров“ той връща част от успеха си там, където има най-голям смисъл – при децата, които мечтаят, но нямат шанса да преследват мечтите си. Той знае, че талантът е само началото, а истинската победа идва, когато подадеш ръка и промениш нечий живот.

В това интервю Григор говори без филтър за триумфите, съмненията, любовта и голямата си нужда от скорост. Защото животът, както и тенисът, е въпрос на ритъм – а той все още не е ударил последния си удар.

Григор, постигнал си толкова много, но ако трябва да се върнеш назад във времето и да дадеш един съвет на малкото момче, което тренираше в Хасково, какъв би бил той?

- Бих казал на малкия Григор да се успокои малко — бекхендът с една ръка ще се получи рано или късно, хаха! Честно казано, бих му напомнил да не се отказва, дори когато изглежда, че резултатите не идват. Тенисът понякога е брутален, но ако продължаваш да обичаш играта и намираш радост и извън корта – било то да караш колело, да прекарваш време със семейството си или да ядеш прекалено много сладолед – ще преодолееш трудните моменти.

Гледаме те на корта – уверен, борбен, спокоен. А кой е Григор, когато се прибере вкъщи и остане сам със себе си? Какви мисли те намират в тишината?

- Когато мачът свърши, аз съм просто Григор – без ракета, без камери, просто аз. Обожавам тихите моменти. Пускам си музика, качвам се на колелото и тръгвам без посока. Тази свобода е като терапия за мен. Или звъня на майка ми, наваксвам с приятели, просто сядам и размишлявам. Опитвам се да остана свързан с нещата, които ми носят чисто, неподправено щастие. Стремя се да поддържам простотата – животът е достатъчно сложен и на, и извън корта.

Печелил си големи титли, бил си сред най-добрите в света, но има ли нещо в живота, което още не си успял да "спечелиш", но дълбоко в себе си го искаш?

- Извън тениса? О, имам мечти – повярвай ми. Фондацията ми вече е огромна част от това. Да виждам как деца в България получават възможности, които иначе биха им липсвали – трудно е да се опише това чувство. А кой знае? Може би един ден ще ме видите да заменя тенис ракетата с каска за състезания. Имам нужда от скорост, тази мечта още е жива. Или пък ще се впусна в нещо творческо и ще изследвам дизайнерските си заложби.

Имало ли е моменти, в които си искал просто да оставиш ракетата и да бъдеш... някой друг? Какъв би бил, ако не беше тенисист?

- Бих излъгал, ако кажа, че никога не съм си го мислил. Но ако трябваше да правя нещо друго? Щях да търся нестандартни, вълнуващи преживявания – винаги гоня този прилив на адреналин, докато същевременно подхранвам желанието си да създавам, каквото и да е то. Но засега оставам на корта още малко.

В света на спорта, както и в живота, жените често трябва да се борят двойно повече, за да бъдат забелязани и оценени. Коя е най-голямата сила, която според теб притежават жените, и какво можем да научим от тях?

- Жените притежават невероятна издръжливост, която наистина ме смирява. Виждал съм го в майка ми, която жертва толкова много, за да мога аз да преследвам мечтите си. Те успяват да правят всичко – да се състезават, да градят кариери, да отглеждат семейства. Мисля, че всички можем да се учим от тази издръжливост и съпричастност.

Твоята фондация, посветена на деца в неравностойно положение в България, съчетава две неща, които са ти помогнали да стигнеш до върха – спортът и образованието. Имаше ли някакъв конкретен момент или осъзнаване, което те вдъхнови да даваш обратно и да създадеш трайно въздействие?

- Никога няма да забравя как като дете пресичах улицата с майка ми и видях деца сираци зад една ограда, протягащи ръце. Попитах я: „Кой се грижи за тях, когато нямат семейство?“ А майка ми каза: „Ако искаш да им помогнеш, играй.“ Тогава не разбирах напълно какво има предвид, но с времето осъзнах — тенисът ми даде платформа и чрез нея мога да направя нещо значимо. Затова създадох моята фондация.

Кои са най-големите предизвикателства за децата, които фондацията ти се опитва да преодолее? И как можем всички ние да помогнем, за да имат повече деца шанс за по-добро бъдеще?

- Най-голямото предизвикателство за тези деца е достъпът — достъпът до образование, до ресурси, до базова подкрепа. Те имат мечти, но мечтите не значат много, ако нямаш инструментите да ги преследваш. Това, което всички можем да направим, е да инвестираме – не само пари, но и време, внимание. Ако всеки от нас даде своя, дори малък, принос, можем да променим животи. Това е смисълът на моята фондация – да изграждаме бъдеще, което ще помогне на възможно най-много деца.

Ако можеше да напишеш писмо до бъдещия си „аз“, какво би му казал?

- Хей, бъдещи Григор — надявам се, че се наслаждаваш на пътя. Помни, че важното е да останеш скромен, да продължаваш да помагаш на хората, да бъдеш себе си и никога да не губиш радостта от живота, дори когато нещата стават трудни.

Известен си с позитивната си енергия и заразителната си усмивка. Но спомняш ли си последния път, когато се просълзи – било то от радост или тъга?

- Мисля, че последния път, когато наистина се просълзих, беше, когато спечелих титлата в Бризбейн в началото на миналата година. Беше дълъг път обратно, и да вдигна отново трофей след толкова години беше много емоционален момент. Друго нещо, което истински ме разчувства, беше да видя въздействието на фондацията ми върху живота на децата в България. Когато видиш радостта в очите им и възможностите, които се откриват пред тях, си припомням защо правя всичко това.

На този етап от живота ти какво означава любовта за теб? Променила ли се е представата ти за нея с годините?

- Определено. Когато си по-млад, мислиш за любовта по идеалистичен начин – всичко е страст и вълнение. Но с времето разбираш, че истинската любов е в постоянството, в разбирането, в лоялността и в това да растете заедно. Тя е в малките неща, в тихите моменти, в начина, по който някой те кара да се чувстваш у дома, независимо къде се намираш в света.

И накрая, ако можеше да отправиш лично послание към жените, които са те вдъхновили, подкрепили и повлияли върху живота ти – и към всички жени, които ще прочетат това интервю – какво би им казал?

- Имах късмета да бъда заобиколен от невероятни жени, но ако трябва да посоча една, която ме е оформила най-много като човек, това е майка ми. Тя беше моята опора от самото начало, човекът, който ме научи на любов, доброта и вяра в себе си. Даде ми свободата да се изразявам и да остана верен на себе си!

На всички жени бих казал: Никога не подценявайте силата, която имате да оформяте света около вас. Вашата сила, вашата издръжливост и любов правят света по-добро място. И заради това винаги трябва да ви подкрепяме и да ви празнуваме.

Източник: Glamour

Форум - Дискусия на живо