В скорошно интервю Жо-Вилфред Цонга разказа за стремежа си да се превърне в едно от големите имена в професионалния тенис по време на детските и юношеските си години, когато класиране в топ 10 на ранглистата му се е струвало нищо повече от неосъществим копнеж.

Французинът споделя, че за пръв път е проявил интерес към спорта благодарение на своя баща.

„Баща ми работеше като тенис инструктор и печелеше, колкото да свързваме двата края. Той се занимаваше с тенис от 27-годишна възраст, нивото му на игра беше добро и поради тази причина започна да дава уроци. Когато не ходих на футбол, ме взимаше със себе си на тренировките. Не след дълго разбра, че имам потенциал.



 

Следващата стъпка бяха посещенията при професионален инструктор в Льо Ман, откъдето  тръгна развитието ми. Първият треньор е изключително важен, контактът с него е определящ за отношението на човек към спорта. Ако попаднеш при някого, който се отнася твърде строго или е неспособен да ти даде правилните напътствия, у теб ще се породи усещането, че тенисът е просто задължение, и губиш удоволствието от играта. От друга страна, ако треньорът ти излъчва позитивизъм, ще те накара да възприемеш спорта като хоби и да го практикуваш с ентусиазъм”.

49-ият в ранглистата разкрива, че ако му се предостави възможност да поеме по житейския си път от самото начало, не би искал да промени нищо.

„Ако някой ми каже, че утре отново ще бъда на 5 години и ще мога да започна на чисто, бих направил всичко по същия начин. Като малък играех тенис в градината  или на улицата. С приятелите ми взимахме тебешир и очертавахме линиите на „корта”, а за мрежа използвахме тел, закрепена за 2 велосипеда. Заедно си представяхме, че играем финал на Ролан Гарос, и си прекарвахме чудесно. У мен остана тази детска непринуденост дори когато започнах професионално да се занимавам със спорта”.



Цонга разказа за първия си досег с играта на топ тенисистите, когато е гледал техни мачове като младеж.

„Имах възможността да наблюдавам едиствено мачовете от Купа Дейвис и Ролан Гарос по телевизията. Първият ми ярък спомен е от 1996 г., финалът на Купа Дейвис Франция – Швеция, когато Боеч победи Култи. Ясно си спомням и участието на Сафин на Ролан Гарос, допадна ми играта на Рафтър и Риос. Веднага бях запленен от харизматичните състезатели”.

Французинът, който възнамерява в бъдеще да се занимава с треньорска дейност, твърди, че всяко следващо поколение играчи усъвършенства техниката си и притежава все повече потенциал.

„Според мен тенисистите от новото поколение имат възможността да станат много по-големи професионалисти от състезателите от моето време, но вероятно и предшестващите ни играчи са смятали същото за нас. Мисля, че развитието им е в правилната посока. На първо място е необходимо да се грижат за здравословното си състояние и за душевния си комфорт и да продължат да израстват интелектуално и емоционално, тъй като кариерата в професионалния спорт понякога е твърде кратка и трябва да гледаме в перспектива”.



35-годишният Жо-Вилфред Цонга достигна до петата позиция в света през 2012 г. , а в момента заема 49-тото място с актив от 18 АТР титли. Най-доброто му представяне на турнир от Шлема е на Откритото първенство на Австралия през 2008 г., когато побеждава четирима играчи, поставени в основната схема, преди да претърпи поражение от Новак Джокович на финала.

Източник: Tennis World USA

Форум - Дискусия на живо